Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти.
Шепотът на Едуард бе достатъчно тих, че Бела да не чуе нищо. Но думите бяха толкова пламенни, че с ъгълчетата на очите си видях, че останалите вампири се обърнаха, за да погледнат.
— Значи — попита Бела, опитвайки се да е небрежна. — Как мина денят ти?
— Чудесно. Излязох да шофирам. Помотах се в парка.
— Звучи хубаво.
— Разбира се, разбира се.
Изведнъж тя направи гримаса.
— Роуз? — помоли тя.
Чух Блонди да се кикоти.
— Отново?
— Мисля, че съм изпила половин литър през последния час — обясни Бела.
Едуард и аз се мръднахме от пътя, докато Розали дойде да повдигне Бела от креслото и да я отведе в банята.
— Може ли да ходя? — попита Бела. — Краката ми са достатъчно вдървени.
— Сигурна ли си? — попита Едуард.
— Роуз ще ме хване, ако се препъна в краката си. Което се случва доста лесно, откакто не мога да ги виждам.
Розали изправи внимателно Бела на крака, държейки ръцете си изцяло върху раменете й. Бела протегна ръцете си пред себе си, трепвайки леко.
— Чувствам се добре — въздъхна тя. — Ъх, но съм огромна.
Наистина беше. Коремът й беше направо континент.
— Още един ден — каза тя и потупа корема си.
Не можех да предотвратя болката, която премина през мен във внезапен, пробождащ изблик, но се опитах да я държа на разстояние от лицето си. Можех да я скрия за още един ден, нали?
— Добре тогава. Упс — о, не!
Купата, която Бела бе оставила на дивана се прекатури на една страна, тъмната червена кръв се разля по бледата тъкан.
Автоматично, въпреки че имаше други ръце, които я превъзхождаха, Бела се наведе, за да я хване.
Чу се най-странният, заглушен, разцепващ звук от центъра на тялото й.
— О! — изпъшка тя.
А после се отпусна напълно, падайки на пода. Розали я хвана в същия момент, преди да успее да падне. Едуард също беше там, с протегнати ръце, мръсотията на диване бе забравена.
— Бела? — попита той, а после очите му се разконцентрираха и паниката прекоси чертите му.
Половин секунда по-късно Бела изпищя.
Не беше просто писък, беше страшен крясък от агония. Ужасяващият звук завърши с бълбукане и очите й се завъртяха навътре. Тялото й потрепери, обвито от ръцете на Розали, а после Бела избълва фонтан от кръв.
18. Не съществуват думи за това
Тялото на Бела, покрито с червено, рязко започна да се тресе в ръцете на Розали, все едно някой беше пуснал ток през него. През цялото време лицето й беше празно — в безсъзнание. Това, което я движеше беше дивото мятане, което идваше от средата на тялото й. Докато тя се тресеше, силни щраквания и изпуквания поддържаха гърчовете й. Розали и Едуард замръзнаха за най-кратката половин секунда и се раздвижиха. Розали обви тялото на Бела в ръцете си и крещейки, толкова бързо, че беше трудно да се различат отделните думи, тя и Едуард се изстреляха по стълбите и към втория етаж. Изтичах след тях.
— Морфин! — Едуард извика към Розали.
— Алис, набери на Карлайл! — изкрещя Розали.
Стаята в която ги последвах, изглеждаше, като спешно отделение по средата на библиотека. Осветлението беше ярко и бяло. Бела беше на масата под светлината, кожата й изглеждаше призрачна. Тялото й се мяташе, като риба на пясъка. Розали притисна Бела надолу, рязко дърпайки и късайки дрехите й, докато Едуард забиваше спринцовка в ръката й.
Колко пъти си я бях представял гола? Сега не можех да я погледна. Страхувах се да запазя тези спомени в главата си.
— Какво става, Едуард?
— Той се задушава!
— Сигурно плацентата се е отлепила!
Някъде там, Бела се събуди. Тя отговори на думите им със писък, който се заби в ушите ми.
— Извадете го! — крещеше тя. — Не може да диша! Направете го, сега!
Видях червените точки да изскачат, когато писъкът й спука кръвоносните съдове в очите й.
— Морфинът… — изръмжа Едуард.
— Не! Веднага! — нова струя кръв заглуши това, което тя пищеше. Той отчаяно държеше главата и изправена, опитвайки се да прочисти устата й за да може да диша.
Алис се втурна в стаята и закачи малка синя слушалка под костта на Розали. След това Алис отстъпи, златните й очи разширени и пламтящи, докато Розали съскаше като обезумяла по телефона.
На силната светлина, кожата на Бела изглеждаше по-морава и черна, отколкото бяла. Тъмно червено се просмукваше под кожата през огромната потръпваща издутина на стомаха й. В ръката на Розали се появи скалпел.