Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Помислих си за лова тази сутрин и за това колко близки бяха умовете ни за този един момент. Не беше нещо лошо. Различно. Малко страшно, малко неловко. Но също така и приятно, по един странен начин.
Нямаше нужда да съм напълно сам.
И знаех, че Лия е достатъчно силна, за да посрещне заедно с мен месеците, които идваха. Месеци и години. Уморих се да мисля за това. Почувствах се сякаш се взирах отвъд океан, който щеше да се наложи да преплувам от бряг до бряг, преди отново да мога да си почина.
Толкова много време, което идваше и толкова малко, което оставаше, преди това да започне. Преди да се хвърля в този океан. Малко повече от три дни и половина, и ето ме мен, пропиляващ малкото време, което имах.
Отново започнах да карам прекалено бързо.
Видях Сам и Джаред да наблюдават от двете страни на пътя, докато се движех нагоре по пътя към Форкс. Тя бяха добре скрити в гъстите клони, но ги очаквах и знаех какво да търся. Кимнах, когато прелетях край тях, без да се замислям какво ли бяха съчинили относно еднодневната ми екскурзия.
Също кимнах на Лия и Сет, когато завих по пътя на Кълън. Беше започнало да се смрачава и облаците бяха гъсти от тази страна на тесния пролив, но видях очите им да блестят от светлината на фаровете. Щях да им обясня по-късно. Щях да имам предостатъчно време за това.
Беше изненада да открия Едуард да ме чака в гаража. Не го бях виждал далеч от Бела дни наред. По лицето му можех да кажа, че нищо лошо не й се бе случило. Всъщност, изглеждаше по-спокоен от преди. Стомахът ми се сви като си спомних откъде идваше спокойствието.
Беше прекалено болезнено това, че при всичкото ми премисляне, бях забравил да разбия колата му. Е, добре. Вероятно нямаше да понеса да нараня тази кола, така или иначе. Може би и той знаеше това, когато ми я даде…
— Няколко неща, Джейкъб — каза той веднага щом изключих двигателя.
Поех дълбоко въздух и го задържах за момент. После, бавно излязох от колата и му хвърлих ключовете.
— Мерси за заема — казах кисело. Очевидно, трябваше да се отплатя. — Какво искаш сега?
— Първо… знам колко против си това да използваш авторитета си в глутницата, но…
Мигнах, учуден, че той дори би си представил да започне точно с това.
— Какво?
— Ако не можеш или не искаш да контролираш Лия, тогава аз…
— Лия? — прекъснах аз, говорейки през зъби. — Какво е станало?
Лицето на Едуард беше строго.
— Тя дойде да види защо си си тръгнал толкова внезапно. Опитах се да й обясня. Предполагам, че не е прозвучало правдоподобно.
— Какво направи тя?
— Тя премина в човешката се форма и…
— Наистина? — прекъснах отново аз, този път шокиран. Не можех да анализирам това. Лия да спре да бъде предпазлива в леговището на врага?
— Тя искаше да… говори с Бела.
— С Бела?
Тогава Едуард внезапно се раздразни.
— Няма да позволя Бела да бъде разстройвана така отново. Не ми пука колко оправдана си мисли Лия, че е! Не я нараних — разбира се, че не бих — но ще я изхвърля от къщата, ако се случи отново. Ще я метна отвъд реката…
— Почакай. Какво каза тя? — нищо от това нямаше смисъл.
Едуард пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Лия беше ненужно груба. Няма да се преструвам, че разбирам защо Бела не е способна да те остави, но знам, че не се държи така, за да те нарани. Тя страда много от болката, която причини, както на теб, така и на мен, когато те помоли да останеш. Това, което Лия каза, беше ненужно. Бела се разплака…
— Почакай… Лия е викала на Бела заради мен?
Той кимна остро.
— Ти беше доста буйно защитен.
— Не съм я молил да го прави.
— Знам.
Извъртях очи. Разбира се, че знаеше. Той знаеше всичко.
Но това определено бе нещо за Лия. Кой би повярвал? Лия да влезне в дома на кръвопиец като човек, за да се оплаква как са се отнасяли с мен.
— Не мога да обещая да контролирам Лия — казах му аз. — Няма да направя това. Но ще говоря с нея. И не мисля, че ще това ще се повтори. Лия не е от тези, които премълчават, така че вероятно днес си е казала всичко и така й е олекнало.
— Така бих казал.
— Както и да е, ще поговоря и с Бела. Няма нужда тя да се чувства зле. Това зависи от мен.
— Вече й казах това.
— Разбира се, че си. Тя добре ли е?
— Сега спи. Роуз е с нея.
Значи психопатката беше «Роуз» сега. Напълно бе преминал на тъмната страна.
Той игнорира тази мисъл, продължавайки с по-пълен отговор на въпроса ми.
— Тя е… по-добре в някои отношения. Настрана от дългата, гневна реч на Лея и вината като последствие.