Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Разказът на Нинив обясняваше появата й, но с нищо не го успокои. Тя все още беше решена да ги отведе със себе си.
— Какво ти каза тя вътре? — попита той. Моарейн сигурно беше защитила всяко свое твърдение, но ако беше пропуснала нещо, той щеше да се досети.
— Горе-долу същото — отвърна Нинив. — И искаше също така да разбере нещо за вас, момчетата. Да види дали би могла да разбере причината, поради която вие… сте привлекли съответното внимание… така се изрази. — Замлъкна за момент и го изгледа накриво. — Опита се да го прикрие, но най-много държеше да разбере дали някой от вас не е роден извън Две реки.
Лицето му изведнъж се опна като кожа на тъпан. Той успя да се изсмее хрипливо.
— Тя май си мисли налудничави неща. Надявам се си я убедила, че всички сме родени в Емондово поле.
— Разбира се — отвърна тя. Мълчанието й, преди да отговори, продължи само едно тупване на сърцето му, толкова кратко, че нямаше и да го забележи, ако не я следеше внимателно.
Той се замисли какво да й каже, но езикът му сякаш беше станал оловен. „Тя знае.“ Тя беше Премъдрата, в края на краищата, а от Премъдрата се очакваше да знае всичко за всеки от селото. „Ако тя знае, значи онова не е било само бълнуване от треската. О, Светлината да ми помогне дано, татко!“
— Добре ли си? — попита Нинив.
— Той каза… каза, че аз… не съм бил негов син. Когато бълнуваше… в треската. Каза, че ме е намерил. Мислех, че е само…
Гърлото му започна да гори и се наложи да млъкне.
— О, Ранд! — Тя хвана лицето му с длани. Трябваше да се надигне на пръсти, за да го направи. — Когато са в треска, хората говорят странни неща. Неща, които не са нито верни, нито възможни. Слушай. Трам ал-Тор е избягал от селото да търси приключения, когато е бил момче, не по-голям от теб сега. Спомням си когато се върна в Емондово поле, вече възрастен, с червенокоса чужденка за жена и с бебе в пеленки. Спомням си как Кари ал-Тор люшкаше това бебе в ръце с толкова любов и радост, колкото не съм виждала у нито една друга жена в село. Нейното дете, Ранд. Това беше ти. А сега забрави тези глупости.
— Разбира се — смотолеви той. „Значи съм роден извън Две реки.“ — Разбира се. — Сигурно Трам е сънувал нещо в треската си, а може и да е намерил някакво бебе след някаква битка. — Защо не й го каза?
— Това не е работа на една чужденка.
— Някой друг от нас роден ли е извън село? — Веднага щом изтърси въпроса, той поклати глава. — Не, не ми отговаряй. Това не е и моя работа. — Но щеше да е добре да разбере дали Моарейн проявява някакъв особен интерес към него, извън интереса, който проявяваше към всички тях. „Дали?“
— Прав си, не е твоя работа — съгласи се Нинив. — Би могло да не означава нищо. Тя сигурно просто търси някаква причина, каквато и да е причина, поради която онези неща ви преследват. Защо преследват всячки вас.
Ранд успя да се усмихне.
— Значи все пак вярваш, че ни преследват.
Нинив поклати сърдито глава.
— Откакато си с нея, очевидно си се научил да извърташ думите.
— Какво смяташ да правиш? — попита той.
Тя го изгледа изпитателно. Този път той срещна погледа й без боязън.
— Най-напред смятам да си взема баня. А за другото ще видим. Нали така?
Глава 17
Съгледвачи и преследвачи
Ранд се запъти към общата зала. Имаше нужда да послуша хорски смях, за да забрави какво му беше казала Нинив, както и за неприятностите, които тя можеше да им причини.
Помещението наистина беше претъпкано, но никой не се смееше, въпреки че всеки стол и пейка бяха заети и имаше много хора, облегнати на стените. Том отново беше устроил представление, изправен на една маса, опряна на задната стена, и това бе достатъчно, та голямата зала да се напълни с посетители. Това, което изпълняваше, отново беше откъс от „Великия лов на Рога“, но, разбира се, никой не възразяваше. Толкова много приказки имаше да се разкажат за всеки един от Ловците и толкова много Ловци, за които да се разказва, че нямаше две сказания, които да си приличат. В един непрекъснат разказ всичко би отнело повече от седмица. Единственият звук, който се смесваше с гласа на веселчуна и музиката на лютнята му, беше пращенето на огъня в камините.
— …към осемте краища на света яздеха ловците, към осемте стълба на Небесата, там, откъдето духат ветровете на времето и където съдбата сграбчва за перчема и великия, и нищожния. А най-великият сред ловците е Рогош Талмурски, Рогош Орловото око, прославен в двора на Върховния крал, от когото се плашат дори по склоновете на Шайол Гул… — Ловците, разбира се, до един бяха могъщи герои.