Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Алън, твоят приятел да не е фермер? — попита тя.
Алън изглеждаше учуден от предположението й. Изведнъж разбра.
— А това там ли? Това не са говеда. Това са бикове. Отглежда ги като хоби. Някои от тях ще участват следващия месец в борбите в Памплона. Сигурно си чувала за този празник. Биковете се пускат да тичат из улиците, а смелчаци от тълпата изпитват куража си, тичайки пред подлудялото стадо. Някои падат, прегазват ги, а се случва и да ги намушкат. Осем дни и нощи веселие. Осем кориди всеки следобед.
Тес наистина беше чела за това. Вече по-отблизо можеше да различи животните, мускулестите им бутове, широките гърбове и дългите рога, извити пред твърдото чело.
Биковете.
Те бяха неизменна част от Испания.
Един бик беше затворен в отделно поле и Тес можа да го огледа по-добре. Бикът беше величествен. В миг всичките й надежди, че Джерард не е с нейните врагове се изпариха. Пред очите й беше снимката на барелефа. Митра прерязва гърлото на бик. Бял бик. Точно като този под тях. Един бял бик.
След като отпаднаха и последните й съмнения за Джерард, Тес бе обладана от страх. Беше повече от ясно. Абсолютно сигурно. Всички в този хеликоптер, освен Крейг, бяха заплаха за нея, дори двамата агенти от националната сигурност. Джерард едва ли ги беше избрал случайно. Тя се проклинаше задето миналата нощ се остави обаянието на Джерард да я подлъже. Загрижен за спасението на планетата! Не трябваше така леко да решава, че Джерард не може да й причини нищо лошо. Всъщност не беше казал и една остра дума срещу еретиците. Само се опита да я убеди, че благородните мотиви могат да оправдаят крайните им мерки. Той се бе опитал да се споразумее с нея, може би дори да я привлече за каузата им, но тогава беше твърде развълнувана от разговора, за да разбере истинската му цел. Джерард не можа да я убеди със силата на логиката, оставаше му само едно — да я убие.
Хеликоптерът кацна. Джерард помогна на Тес да слезе. Двамата агенти и Хъф Кели останаха до Крейг.
Какво си мислят, че ще направим? Че ще побегнем ли?
Но накъде? Няма да стигнем и до началото на гората. Вече е късно. След като влязохме в базата „Андрюс“, нямаме никаква възможност да се изплъзнем.
Но необходимостта да проверят дали Джерард е един от еретиците беше тъй важна, че те послушаха отец Болдуин, а сега бе твърде късно да бягат. Бяха хванати натясно с Крейг и единственият им шанс беше да търсят някакво споразумение.
Не, имаше още един — ако отец Болдуин и неговите хора успеят да ги проследят по сигнала от устройството в обувката й. Можеше само да се моли.
„Стегни се!“ — каза си тя. „Събери силите си. Наблюдавай, не изпускай нищо от очи.“
А въздухът навън ухаеше. Тя пое дълбоко аромата на трева и планински цветя. Небето беше замайващо синьо. Не помнеше откога не беше дишала чист въздух. Но опиянението й бързо отлетя. Огледа околността. Отвсякъде ги ограждаха планински върхове, освен откъм изхода на долината, през който бяха дошли с хеликоптера.
„Капан!“ — помисли отчаяно Тес. „Но все трябва да има някаква надежда. По дяволите, трябва да има нещо, което да ни помогне, за да се спасим с Крейг.“
Гласът на Джерард я сепна:
— Моят приятел ни чака. Той много иска да ви види.
Тес се обърна. До дървената ограда пет-шест души в работни дрехи наблюдаваха стадото бикове. Един от тях се отдели от групата и бързо тръгна към хеликоптера. Обувките му бяха прашни, а ризата мокра от пот. Беше висок мускулест здравеняк с червена кърпа на загорялата шия. Лицето му бе мургаво, с правоъгълна брадичка, а широкото му чело напомни на Тес за бика. Около четиридесетгодишен, прецени тя и погледна очите му. Бяха кафяви. Той поздрави гостите с широка усмивка.
— Senor Gerrard! Buenas tardes! Mucho gusto! Como esta usted?4
— Muy bien. Gracias — отвърна Джерард. — Y usted?5
— Excelente!6
Двамата се прегърнаха, като се потупваха сърдечно по раменете.
След прегръдката испанецът мина на английски. Гласът му бе дълбок и звучен, глас на политик.
— Доста време ви нямаше. Знаете, че сте винаги добре дошъл тук.
— Ще се постарая да идвам по-често.
— Дано. — Без да обръща внимание на двамата агенти, испанецът се усмихна топло на Хъф Кели и стисна ръката му. — За мен е удоволствие да ви видя отново, сеньор Кели.
— За мен също.
— Bueno. Bueno. Алън, това сигурно са твоите приятели.
— Простете невниманието. Тес, лейтенант Крейг, това е Хосе Фулано. Официалното му име и титла са много дълги, но сега не сме на маса за конференции. Телефонирах на Хосе, че ще ме придружавате тук.
Фулано се здрависа сърдечно с тях.
4
Сеньор Джерард! Добър вечер! Много ми е приятно! Как Сте?
5
Много добре. Благодаря. А Вие?
6
Отлично!