Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Както казват американците, приятелите на Алън са и мои приятели. Домът ми е на ваше разположение. Mi casa, su casa.7 От каквото и да имате нужда, не се притеснявайте да го поискате.
„Остава да повярвам.“ — помисли си Тес. „Дали да не попитам как да се измъкна от тук?“ Но тя прикри страха си зад любезна усмивка.
— Благодарим ви, сеньор Фулано.
— Предпочитам Хосе.
— Страхотна къща — обади се Крейг. — Не съм виждал по-хубава.
Фулано прие похвалата с удоволствие.
— Доста време прекарвам в Мадрид. Трябва да съм луд, че напускам това място. — Той се засмя. — Но, Алън знае, че заради отговорностите не можем да се радваме на истински важните неща, на красотата на живота. — Фулано погледна Тес. — Алън ми спомена, че се борите против замърсяването на околната среда. Сигурно забелязвате колко чисто е тук.
— Видях още от въздуха. Като че дишам чист кислород.
Фулано се усмихна.
— Сигурно сте уморени от пътуването. Трябва ви почивка, баня. Ще ви покажа стаите. Навярно ще искате да се преоблечете.
Той ги поведе горд покрай външните постройки към замъка. Към него водеше павиран път с трева по края. Отдолу се виждаше, че сградата е около шестетажна, но много широка, а дълбочината не можеше да се определи. Повечето от капаците бяха отворени, откривайки широки светли прозорци. На по-горните етажи имаше ажурни ковани балкони, отрупани с ярки цветя в саксии. Две стъпала водеха към огромна извита отгоре двойна врата от тъмно дърво.
Фулано бутна тежката врата и ги покани вътре. Първото, което почувства, прекрачвайки прага, беше хладината. Вън беше доста горещо. А тук, зад дебелите стени, температурата бе с няколко градуса по-ниска. След ярката светлина навън за миг не виждаше нищо в тъмното помещение. Нужно й беше време да различи в полумрака дълга старинна дървена маса, заемаща средата на гостната. На двете стени висяха гоблени с горски пейзажи. На другата — гоблен, изобразяващ матадор, който пронизва бик с меча си. В далечния ляв ъгъл проблясваше рицарска броня. Дебели тъмни греди поддържаха тавана.
— Оттук — Фулано ги поведе през стаята, после по три каменни стъпала свиха наляво в тъмен коридор и се заизкачваха по масивно дървено стълбище, което кънтеше под стъпките им. На втория етаж имаше подобно голямо помещение с маса в средата. Покрай стените бяха наредени огромни дървени кресла, подобни на тронове. Между тях имаше врати.
— Това е вашата стая, Тес, а това вашата — посочи Фулано на Крейг.
— Чудесно, но ние с Тес сме заедно.
— Заедно? — учуди се Фулано. — Искате да кажете…?
— Че сме сгодени.
— О, извинете ме. Ето тази стая е за вас. Пътували сте дълго. Починете си. Но в осем ви каня на вечеря в столовата. Долу, вляво по коридора. Имаме изненада за вас.
— Нямам търпение. Ще се пооправим и ще слезем в осем — обеща Крейг.
— Bueno.
Стаята беше просторна и богато наредена със старинни испански мебели и огромно легло. Крейг заключи вратата. Тес хвана ръката му.
— Благодаря ти Боже, ти…
Но Крейг сложи пръст върху устните й.
— Виж какъв изглед се открива от балкона. И тези цветя. Ела да видиш — без да чака отговор, той хвана Тес и я изведе на балкона. — Сигурен съм, че стаята се подслушва — измърмори Крейг. Но не вярвам, да се чува чак от балкона. Забеляза ли охраната отвън?
— Да.
— А белият бик?
— Да, направо съм поразена.
— Ние сме в плен. Планът на отец Болдуин се провали.
— Може би все пак той…
— Напразно се надяваш. Сами сме — ти и аз. Не разбирам защо Джерард и Фулано още не са ни убили, но трябва да забравим за отец Болдуин и да се надяваме само на себе си.
— Сигурно имат някаква причина да ни оставят живи.
— Засега.
— Да, засега. Нещо непредвидено става. Може би изненадата, която спомена Фулано.
— Каквото и да е, не е в наша полза.
— Какво да правим? Да бягаме?
— А охраната? Проклет да е отец Болдуин. Целта му не е била да ни помогне, а само да ни използва. Ако не го бяхме послушали, щяхме да сме в безопасност.
— Щяхме да сме вече мъртви.
— Добре — съгласи се Крейг. — Засега ще се оставим събитията да ни водят. Когато се стъмни, може да ни се удаде възможност да се измъкнем. Може да се спуснем през балкона. Ако някой ни се изпречи, аз ще го задържа, докато ти…
— Не, или двамата, или никой.
— Тес… — Крейг хвана главата й, наведе се и я целуна. — Тес, няма полза да загиваме и двамата. Ако трябва да се избира, предпочитам ти да се измъкнеш.
Тя нежно го целуна в отговор.
— Ти не излъга, когато каза, че сме сгодени. Просто нямахме време да говорим за това. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб.
7
Моята къща е и ваша къща.