Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Те се отпуснаха в креслата и се опитаха да подремнат. Тес също затвори очи. Ако опасенията й се оправдаят, щеше да има нужда от всичките си сили.
Събуди я докосването на колелата до пистата. Тя разтърка очи и погледна през прозореца. В сравнение с летището в Мадрид, това беше доста по-малко, но въздухът по-чист. Може би бризът от океана издухваше изгорелите газове от колите, помисли Тес. Отново отминаха терминала и спряха в края.
Навън Джерард, също като в Мадрид, бодро ги попита дали са готови за нов полет.
— Нов? Мислех, че целта ни е Билбао — Тес силно се надяваше отец Болдуин да ги чува.
— Само за да сменим самолета. Сега ще летим на изток, към Памплона.
В паметта на Тес изплува разказът на Присила. Пот я обля, искаше й се да побегне, но от двете й страни крачеха хората от охраната.
— Моят приятел няма писта за кацане в имението си — затова ще използваме това — посочи Джерард.
Беше хеликоптер.
С омекнали колене, Тес се остави да я качат в хеликоптера, като с ужас осъзна, че в него имаше място вече само за двама от охраната. Помисли си, че е обречена. Хвърляйки поглед към Крейг, видя, че и той е напрегнат.
Този път Крейг не й смигна, нито тя имаше кураж да му се усмихне в отговор. Само преглътна горчилката в устата си.
За да се овладее, реши, че трябва да наблюдава околностите — може би всяка подробност беше важна. За разлика от безкрайната равнина в централната част на страната ландшафтът тук край океана беше хълмист. В долините под тях се виждаха ферми, където мъже и жени косяха избуялата трева. Мъжете носеха широкополи шапки. Жените бяха с дълги поли и кърпи на главата. Не се виждаха машини. Къщите бяха каменни, покрити с плочи. Всичко това напомняше на Тес сцена от старинна картина. Но впечатлението бе мимолетно — нетраен плод на усилията й да не мисли за страха.
— Там, зад възвишенията вдясно, е Памплона — каза Джерард компетентно. — Виждат се само покривите. На север е Франция. Тази област се нарича Навара, а планините — Пиренеи.
Колко ли далече оттук зад границата се намират руините на опожарената крепост Монсегюр, запита се Тес. Мястото на масовото унищожение на еретиците от рицарите-кръстоносци преди повече от седем столетия и източникът на днешното безумие.
Планините бяха величествени: високи, със стръмни каменисти клисури и буйни реки, потъващи в гъсти борови гори.
Хеликоптерът ги наближи. Върховете сякаш израснаха по-високи. Сигурно са над две хиляди метра, мярна се през главата на Тес. Не колкото в Швейцария или Колорадо, където бе ходила с баща си на ски. Но бяха с по-стръмни и остри очертания, които ги правеха да изглеждат по-високи, а дефилетата — по-непристъпни. Сурови, диви. От гледката на почти отвесните стени на клисурите под нея й се зави свят.
Долу, сред гъстата гора, тесен черен път извиваше по дълбоко врязаните гънки на планината. Хеликоптерът също се вмъкна между два склона и шумът му се усили от ехото в скалите, които се издигаха като две остриета, сякаш всеки момент ще се сблъскат с него.
Изведнъж шумът почти изчезна и хеликоптерът започна да се спуска над малка долина. Поляни, обградени с гъсти гори, а в центъра, сред лабиринт от живи плетове малки постройки обграждаха каменна сграда, към която се насочи хеликоптерът.
Сградата приличаше на селските къщи, които Тес бе видяла край Памплона — каменна, с покрив от плочи. Но много по-голяма. С приближаването изглеждаше направо внушителна.
— Това е замък — обясни Джерард. — Не като тези, които познаваш от Франция и Англия. Това е испански замък. На юг замъците са в мавритански стил, а този е характерен за Севера. Няма кули, парапети, нито ров с подвижен мост. По-скоро е смесица между къща на феодал и крепост. Камъните и плочите са преграда за огъня. От дърво са само…
— Прозорците — викна Тес през шума на хеликоптера. — Капаците. Изглеждат доста дебели.
Джерард кимна.
— А вътре са отделени от стаите с други двойни врати. Достатъчно дебели, за да не допуснат огънят да проникне навътре. Но всъщност никой не може да запали дори капаците на прозорците. Виждате ли тесните процепи-бойници в стените? Те са дебели метър и половина. Едва ли някой стрелец е могъл да пресече откритото пространство около замъка, за да се доближи и изстреля запалена стрела, без да бъде застрелян през бойниците от надеждно укритите защитници.
Хеликоптерът се насочи към площадката за кацане. Тес забеляза заградени поляни с пасящи животни. Имаше коне и…