Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— А пък аз си мислех, че когато съпровождаш Вицепрезидента, можеш да получиш всичко, което ти потрябва.
В този миг вратата към покоите на Джерард се отвори и той застана на прага. Беше в сив костюм, връзка на райета и бяла риза. Черните му обувки бяха лъснати до блясък.
— Надявам се, че спахте добре. Готови ли сме?
— За какво? — попита Тес.
— Да се прехвърлим на другия самолет.
Тес не можа да скрие изненадата си.
— Погребението не е ли в Мадрид? Президентът на Испания… — тя спря объркана. — Мислех, че ще бъде погребан в столицата с почести.
— Правилно. Погребението ще бъде в Мадрид. Но то е чак след два дни. Преди това трябва да се срещна с някои важни лица, но помолих испанските домакини да не известяват пресата, че пристигам днес. Преди официалната част искам да видя един дипломат, всъщност мой стар приятел, който не е в града. Твърде възможно е той да е следващият президент. Затова ще се прехвърлим на по-малък самолет до неговото имение. Домът му е забележителен, а гостоприемството — безгранично. Наистина ще ви хареса. С неговата охрана и моите агенти няма защо да се боите за безопасността си.
Напълно естествено предложение, помъчи се да се успокои Тес. Но сърцето й се сви. С мъка преодоля колебанието и последва Джерард. Крейг окуражително я прегърна, докато чакаха Вицепрезидента и двамата дипломати да слязат по стълбата. Джерард им махна да се присъединят към групата.
— Самолетът е ей там.
Тес не разбираше много от самолети, но този двумоторник й се видя твърде малък.
— Не е ли опасно да пътуваш така…
— Незащитен? Имаш предвид, че няма специални екрани и сложно комуникационно оборудване? — Той поклати глава и сините му очи весело блеснаха. Дясното беше леко зачервено. — Знаеш какво пишат за мен журналистите. Аз съм безобиден. Кой би искал да ме убие?
— Терористите може и да не четат вестници. Все пак ти си Вицепрезидентът на Съединените щати.
— Няма защо да се тревожиш — увери я Джерард. — Пътувал съм така и преди. Много малко хора от правителството — и то напълно доверени — знаят, че пристигам по-рано. Гарантирам ти, ние сме в безопасност.
Тес не можеше да откаже, особено в присъствието на многобройната охрана. Тя се остави да я съпроводят до стълбичката на самолета.
Вътре редовете бяха само с по една седалка от двете страни на тесен проход. Изведнъж Тес съобрази, че освен за пилотите, Джерард, Хъф Кели, Крейг и нея, имаше само още пет места за охраната.
Отново, както когато стъпи на борда на Номер две, тя се почувства в капан. Нужно й беше да мобилизира цялата си воля, за да спре треперенето на ръцете си, когато закопчаваше колана. Джерард седна срещу нея, а Крейг — зад него.
Крейг й смигна и изведнъж настроението й се промени.
В отговор Тес му се усмихна.
Трябваше да признае, че беше започнала да го харесва. Каквото и да станеше, независимо от опасностите и неминуемия риск, тя и Крейг бяха заедно във всичко това и чувството, което изпитваха един към друг, беше тъй значимо, че вярваха в победата си над всеки враг. Бяха длъжни да победят.
„Боже, помогни ни!“ — молеше се на ум Тес. „Помогни на отец Болдуин. Дали е успял да ни проследи до Мадрид? Ще може ли да улови сигналите от радиопредавателя и да ни последва там, където отиваме?“
Пилотът получи разрешение за излитане. След две минути самолетът проби мръсната пелена на смога и се издигна в чистото небе.
Тес се чувстваше съвсем безпомощна, но се преструваше че спокойно наблюдава гледката през прозореца. Под тях се простираше низина, после се заредиха възвишения и плата с червеникав цвят.
— Накъде летим? — попита безгрижно тя.
— Към северното крайбрежие на океана. Една област, която се нарича Биская. Ще кацнем в Билбао.
— Билбао? — тя се мъчеше да завърже разговор, с надеждата, че отец Болдуин го слуша отнякъде. — Нямаше ли някаква песен…
— За луната над Билбао? Но тя е доста стара. Не знам дали това е същият Билбао от песента.
— Далече ли е?
— Около час. Достатъчно за подремване.
Крейг се наведе напред.
— Защо Президентът не дойде сам за погребението?
— При други обстоятелства щеше наистина да дойде. Случаят ще събере много държавни глави от Европа, нещо като неофициална среща на високо равнище. Но програмата му е много натоварена. Скоро заминава на отдавна запланувано посещение — в Перу, на регионалната конференция за борбата с наркотиците. Миналата година се проведе в Колумбия. Ако вие се боите, представяте ли си как се чувства той, като знае, че кокаиновите барони биха направили всичко, за да го убият. Затова не иска да отмени участието си в конференцията, за да не помислят, че се е уплашил. Той е забележително смел. Въпреки разногласията помежду ни, аз се моля да бъде жив и здрав.