Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Селяните и фермерите се молят около тези огньове. Те носят кръстове от полски цветя и житни класове.
Пламъци и житни класове, сепна се Тес. Спомни си барелефа: факлоносците, Митра върху бика, кръвта капе върху земята, за да я оплоди, кучето иска да оближе кръвта, а змията — да унищожи поникналото жито. Борба между доброто и злото. За живота или смъртта на природата. Изведнъж тя осъзна, че религиозният празник в тази долина е наследство от митраизма, а ереста е много по-дълбоко вкоренена и разпространена, отколкото можеше да допусне.
Гнездата. Отец Болдуин говореше за еретическите гнезда, които издирват, по-специално в Испания, но те ги търсеха в Пико де Европа на запад, а не тук, под Пиренеите, на изток. Той не подозираше, че това не са изолирани гнезда, а огромната област, включваща цяла Южна Франция и Северна Испания и че местните селяни така бяха смесили митраизма с католическата вяра, че едва ли подозираха истинския произход и смисъл на ритуала, който изпълняваха.
А може би знаеха смисъла му и това го правеше още по-свещен и опасен. И Тес, като селяните и фермерите долу край огньовете, бе посветила живота си на природата, но сега се намираше във властта на Джерард и Фулано и — кой знае — може би с Крейг щяха да бъдат следващите жертви, принесени пред Митра.
Хеликоптерът започна да се спуска надолу, насочвайки се към изолирана група огньове.
— Няма ли да се връщаме? — попита Крейг.
— Още не — отвърна Фулано.
— Защо? — в гласа на Крейг се промъкна тревога.
— Имаме още една изненада — каза Джерард.
— Изненада след изненада. Започнах да се уморявам. Не знам дали с Тес можем да понесем още изненади.
— Повярвайте, тази си струва — каза Джерард.
Хеликоптерът продължаваше да се спуска, а Тес забеляза, че част от огньовете имат странно разположение, сякаш очертаваха площадка за кацане. Хеликоптерът се приземи точно на това място, осветено от мигащите светлинки.
— Сега ще видите нещо тъй свещено, че много малко хора са били допускани до него.
— Започвам да се притеснявам. Аз съм от Ню Йорк. Тези долини и ритуални огньове за мене са като от Марс.
— Тогава заповядайте да видите Марс — каза Фулано. — Обещавам — ще останете поразени. Пригответе се за най-впечатляващото събитие в живота си.
— Ще трябва да ви се доверя. Предполагам, че като домакин чувствате отговорност за гостите си.
— Разбира се.
— Добре тогава, да видим каква е тази изненада, която трябва да запомня за цял живот.
— Вървете след мен.
Те наскачаха от хеликоптера.
Множество селяни в празнични дрехи бяха събрани край огньовете. Кръстовете в ръцете им, обвити с цветя и житни класове, оживиха в паметта на Тес думите на Присила, че поклонението пред кръста е по-старо от християнството, че той е бил символ на култа към слънцето и едва по-късно се е превърнал в символ на разпятието. Тези кръстове несъмнено са посветени на слънцето и на Митра, бога на слънцето, помисли си Тес.
Фулано взе факел от един селянин и направи знак на Тес и Крейг да тръгнат с него. Джерард взе друг факел и заедно с двамата агенти всички поеха направо през поляната. Към малката им група незабелязано се присъединиха още хора. Но те не носеха празнични дрехи и кръстове от жито и цветя, като онези край огньовете. Бяха с груби горни дрехи и автомати.
Далеч от огньовете поляната тънеше в непрогледен мрак, разкъсван само от факлите на Фулано и Джерард отпред. Като факлоносците от олтара, помисли си Тес. Краката и полата й се измокриха от росата на високата до колене трева. Да можеше да побягнат с Крейг в тъмнината! Но тези въоръжени хора веднага щяха да ги последват, а и селяните щяха да се включат в търсенето. Дори не знаеха къде да търсят спасение в тези чужди краища. Щяха да ги хванат отново!
Поляната стана по-стръмна. Мяркаха се букови дървета и големи камъни. Групата продължи да се изкачва. Замириса на борова гора.
Изведнъж наклонът свърши, а зад тревата изникнаха скали. Тес се взря напред и в светлината на факлите различи тесен процеп в основата на една скала, почти напълно скрит зад храстите. Пещера. Групата влезе в нея, но само няколко крачки по-нататък пред тях се изпречи ръждясала метална врата и всички спряха.
Фулано извади ключ от джоба си и отключи катинара на вратата. Натисна с рамо, вратата се отвори бавно и със скърцане и Фулано изчезна зад нея. Известно време се чуваха само стъпките му. После се чу шум от мотор и пещерата се освети от мъждива лампа, висяща от тавана.
Някой побутна Тес в гърба. Тя се обърна и видя Хъф Кели, който незабелязано се бе присъединил към групата. Беше облечен в същите груби дрехи, като въоръжените им спътници.