Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Две цяло и пет — повтори Джерард. — Такова било измереното рН на събраната дъждовна вода. Чистата дъждовна вода има рН пет цяло и три. А измерената — две цяло и пет. Такова е нивото на киселинност на оцета. Гулд бил шокиран. Помислил, че има грешка и проверил отново с вода от другия дъждомер. Но показанията били същите. Гулд изведнъж се сетил защо посевите му съхнат. Оцет! С това се полива салатата, а не нивите. Дори да вали всяка седмица, посевите пак ще съхнат. Разтревожен, Гулд анализирал записите за посоката на вятъра. Глобалното затопляне било причина вятърът в Айова да духа предимно откъм Ню Мексико. Медодобивните заводи в Ню Мексико са печално известни с изхвърляните огромни количества серни газове в атмосферата. А тези серни газове, както знаеш, се превръщат в киселинни дъждове. Същите киселинни дъждове, които унищожават земята на Гулд.
Джерард замълча, после продължи:
— Това е историята за оцета. Предпочитам краят да беше щастлив, но истината е, че отровата продължава да вали над нивите на Гулд и нищо няма да се оправи, докато не създадем закони, които да принудят медодобивните заводи и другите гиганти на тежката индустрия да работят без да замърсяват въздуха. Такива закони са нужни не само в Америка, а по целия свят. В Германия и Чехословакия например хиляди хектари гори са напълно унищожени от киселинните дъждове.
Тес кимна.
— Знаех за тези поражения в Европа, но това в Айова е ново за мен.
— Тогава напиши статия. Може би ще има полза, тя ще накара хората да се замислят, да искат действия от своите представители в конгреса.
— Ще напиша. Хората се тревожат за унищожените гори само, когато ги видят. Но историята на Гулд ще им помогне да възприемат реално проблема.
— Щом си съгласна с мен, запомни и другата история, която ще ти разкажа — за жабите. Главно действащо лице в нея е един биолог — Ралф Маккуин. Той се занимавал със земноводни и всяка година провеждал експедиции до Сиера Невада. Преди десетина години изследвал тридесет и осем езера, гъмжащи от жълтокраки жаби. Последната година се завърнал от експедицията и просто не можел да повярва на това, което открил, по-точно не открил. Жабите изчезнали напълно… освен в едно от езерата. Опитал се да установи причината. Първото му предположение било, че това се дължи на някакъв смъртоносен вирус. Междувременно миналата есен участвал в конференция по херпетология в Брюксел, където научил от колегите си, че изчезването на жабите се наблюдава не само в Сиера Невада, а повсеместно: в Съединените Щати, Коста Рика, Япония, Европа, Австралия, Африка, Индонезия, Малайзия, Южна Америка — навсякъде. Киселинни дъждове, пестициди, замърсяване на водите, на въздуха, глобално затопляне, изтъняване на озоновия слой — трудно е да се каже коя е причината. Може би всички тези фактори. Чувал съм как миньорите са вземали със себе си клетки с канарчета в каменовъглените мини. Те им показвали появата на отровния минен газ, който няма нито цвят, нито миризма. Малките канарчета умирали първи — Джерард замълча, свил вежди. — Може би тези жаби са канарчетата на планетата. Масовото им измиране трябва да е предупреждение, че става нещо лошо. Възможно е изчезването им да има катастрофален екологичен ефект. Жабите изяждат огромно количество насекоми. Без тях ще се размножат мухите и комарите. В същото време други по-големи животни, например някои птици, използват жабите за храна. Те също ще измрат. — Джерард поклати глава. — Съвсем обикновени жаби. Бяхме тъй свикнали с тях, че не ги забелязвахме. Сигурно много хора няма да се разтревожат от масовото им измиране, но те не разбират, че жабите са основен елемент на природната среда и без тях… Напиши и това, Тес. Епитафия за жабите. Предупреждение за всеки, който още не разбира колко силна е заплахата за нашия свят.
— Обещавам, ще напиша.
Джерард хвана ръката й.
— Разказах ти тези истории, не защото и двамата сме еднакво загрижени или защото имат отношение към работата ти. Мотивът ми беше друг и той е свързан с еретиците.
Стресната от новото споменаване на думата, Тес наостри уши.
— Това, което не ти казах за еретиците, е че — доколкото мога да съдя — тяхната конспирация за оказване на натиск върху корпорации и правителства, убийства на политици и внедряване на свои представители, изнудване на депутати и сенатори да гласуват закони за опазване на околната среда — всичко това се дължи на желанието на еретиците да съхранят света. Снимката, която ми показа, символизира техния мотив — Джерард направи жест, като че очерта невидимо изображение. — Богът на доброто, който оплодява земята. Богът на злото иска да му попречи. Еретиците смятат, че богът на злото е взел надмощие и се опитва да унищожи земята… Сигурен съм, не можеш да ги разбереш. Навсякъде около нас виждаме доказателства за унищожаването на планетата. Техните намерения са като твоите и моите, макар че методите им са отблъскващи. Но признавам, че някаква част от мен им симпатизира. Когато човек е силно уплашен, когато законните средства не действат, може да прибегне към отчаяни мерки. Не ги одобрявам, но споделям отчаянието им, същото отчаяние, което ме накара да гласувам против волята на Президента. Искам да кажа, че доброто и злото не винаги могат ясно да се отличат. Ако еретиците успеят да спасят планетата, може би в крайна сметка техните методи са оправдани. Наистина не знам. Аз съм политик, а не специалист по етика. Но ето какво ще ти кажа: Има моменти, когато се колебая, когато се питам доколко трябва да се стараем да ги преследваме. Ако децата ми доживеят да имат свои деца и те дишат чист въздух, пият чиста вода, ядат незамърсени храни, може би ще е защото еретиците са се оказали прави. Не знам.