Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Той погледна Тес, очаквайки реакцията й. Тес не отговори веднага. Опитваше се да подреди обърканите си мисли.
— Разбирам какво искаш да ми кажеш, Алън. Някаква част от мене, също като теб, се идентифицира с еретиците, или поне споделя мотивите им. Но с убийства ли? Изнудвания? Семейства в траур? Никога не съм била привърженик на смъртното наказание, въпреки че имам желание да удуша онзи капитан, който поради пиянство допусна катастрофата на петролния танкер при Големия бариерен риф. Но аз никога не съм виждала този капитан. Не познавам нито добрите, нито лошите му черти, затова ми е лесно да го ненавиждам отдалече. Моят приятел, който бе изгорен — той не одобряваше убийствата и изнудванията. А Брайън Хамилтън не бе направил нищо, застрашаващо околната среда. Майка ми, Бог да я прости, беше само една наивна, нещастна, изнежена дама от обществото, която не бе причинила никому зло. Аз я обичах, въпреки недостатъците й. Още я виждам — простряна с изтичаща кръв. Същото могат да направят с мен. Не вярвам в смъртното наказание, но искам да отмъстя, Алън. След всичко, което преживях, след ужаса на последните няколко дни, искам само да си платят. Нали и ти ми го обеща?
Джерард кимна.
— Не ме топли, че еретиците споделят моята загриженост за спасението на света. Кучи синове. Те са злото — всъщност дори по-голямо от бога на злото, срещу който мислят, че воюват. Побъркани копелета! Готова съм на всичко, за да ги пратя по дяволите, защото там им е мястото и това наказание им е малко. Може би не си струва да се спасява този свят, в който доброто се защитава с убийства и майка ми загина заради това.
Джерард я погледна внимателно.
— Разбира се. Точно това очаквах да кажеш. Разбира се, че съм съгласен с теб. Само исках да ти обърна внимание колко е сложно. — Той хвърли поглед към часовника си. — Стана късно. Беше ми приятно да поговорим, но утре ме чакат много задължения. Извини ме. Стюардът ще ти покаже къде е банята.
— Благодаря ти Алън. И на мен ми бе приятно да се видим отново.
— Ти си най-приятният ми гост на Номер две.
Тес изпрати с поглед Алън, който се прибра в личната си кабина, и тръгна към банята. Десет минути по-късно тя се върна и седна до Крейг.
— Как беше?
— Всичко е много объркано и сложно. Разстроих се. Но съм много уморена сега. После ще ти разкажа. — Тя отпусна глава на рамото му и почти мигновено заспа от изтощение.
Полетът трая пет часа. Но заради часовата разлика, когато подхождаха за кацане в Мадрид, беше почти единадесет сутринта.
Самолетът се приземи плавно, но отмина терминала и се насочи към най-отдалечената част на летището. Бързо го наобиколиха няколко коли, от които наскачаха въоръжени полицаи и заеха позиции с гръб към самолета. В същото време към стълбата приближи черна лимузина с дипломатически флаг.
В централното помещение на самолета настъпи оживление. Агентите от службата за сигурност забързаха към покоите на Вицепрезидента, докато сътрудниците му се върнаха в своето работно помещение отзад. Тес и Крейг наблюдаваха през прозореца какво става долу. От дипломатическата кола слязоха двама официално облечени с посивели коси мъже и се здрависаха със секретаря Хъф Кели. След като размени с тях няколко фрази, той ги хвана под ръка и ги поведе по стълбата към покоите на Вицепрезидента.
— Какво ще правим сега? — попита Крейг. Той огледа измачкания си костюм. — Не мога да кажа, че съм много представителен. Дано успеем да си купим нещо по-прилично, за да не излагаме компанията.