История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Докато правителствата на Боливия, Перу, Бразилия, Аржентина и Заир печатат все по-големи количества пари, тези страни една след друга поемат по добре познатия път към хиперинфлацията. Когато националните им валути спаднат до курс между един и десет милиона за долар, правителствата издават нова валута; цикълът се повтаря, докато бюрократите вече не могат да намират подходящи думи за названия на парите; тогава те заемат имена от чужди езици или просто си ги измислят. Така например след името сол — слънце на испански, Перу въвежда названието инти, което също означава слънце, но на езика на местното индианско племе кечуа. Боливия преминава от песо към боливиано и после отново се връща на песо. Бразилия въвежда паричните единици крузейро, крузадо и накрая реал. Аржентина създава паричната единица австрал, което означава приблизително нещо като „южни пари“, но след като и тя се обезценява напълно, страната отново възстановява названието песо.
До края на 80-те години латиноамериканските държави успяват да стабилизират националните си валути, а омаломощените им граждани отново могат да си поемат дъх в относителната сигурност на годишна инфлация, изразяваща се само с две цифри. Подобно на епидемия хиперинфлацията се премества в други части на света — този път мори републиките от бившия Съветски съюз, чиито граждани през целия си дотогавашен живот, всъщност в течение на цели седемдесет години, са свикнали с една изключително стабилна — макар и не особено ценена у дома и практически безстойностна по света — национална валута. Веднага след разпадането на Съветския съюз и паралелната отмяна на системата на държавно разпределение на ресурсите и ценоопределяне рублата изпада в състояние на свободно падане. Съюзните републики, които междувременно са започнали да издават свои национални валути, но са имали неблагоразумието да ги фиксират към рублата, виждат как тези валути се обезценяват дори по-бързо от самата рубла. Най-тежко пострада Украйна — страна, която няма практически никакъв исторически опит като независима държава със своя национална валута. През първата половина на 90-те украинските политици и бюрократи още не са успели да измислят дори име на валутата си. Така наречените купони, пуснати в обръщение, приличат на зле напечатани банкноти за някоя детска игра от рода на „Монопол“.
Не е нужно инфлацията да прерасне в хиперинфлация, за да представлява сериозна заплаха за икономиката и да води до тежки последици. Тя може да протича като някоя лека форма на пневмония, която заболелият прекарва на крак, тъй като си дава вид, че нищо му няма, а всъщност болестта изсмуква жизнените му сокове и отслабва организма, докато някой друг вирус не го повали окончателно.
При ниска, но постоянна инфлация от 5% годишно националната валута губи половината от стойността си и цените се удвояват за период от четиринайсет години. Така например една къща, която през 1985 г. е струвала 100 хиляди долара, през 1999 г. струва вече 200 хиляди. При 10% годишна инфлация цената на въпросната къща ще се удвои само след седем години. Така, ако през 1985 г. тя е струвала 100 хиляди долара, до 1999 г. нейната цена ще нарасне четирикратно, на 400 хиляди долара.
В Съединените щати инфлацията почти никога — освен в периоди на война — не е надхвърляла 10% годишно, при това подобно ниво на инфлация не се задържа цяло десетилетие. Макар националната валута на САЩ да е доказано по-стабилна от валутите на много други страни, изпитали периоди на хиперинфлация, през целия двайсети век доларът непрекъснато, макар и бавно, губи своята относителна стойност спрямо златото, някои други валути, както и спрямо неща като къщи, автомобили или различни видове потребителски кошници.
Когато Конгресът на САЩ създава златния долар с приемане на Закона за металните пари в обръщение от 1792 г., стойността на монетата е определена на $ 19,75 за унция злато. През първите 180 години от съществуването си щатският долар се обезценява почти наполовина — до $ 35 за унция през 1971 г., когато Ричард Никсън затваря така наречения „златен прозорец“. Оттогава до средата на 90-те години доларът спада на $ 400 за унция злато. С други думи, ако за близо два века американската валута е загубила по-малко от половината от първоначалната си стойност, за следващия четвърт век тя се обезценява над десет пъти!