Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Отиваме си — каза той. — Ако само работим и не се забавляваме, ще затъпеем, нали?
— Да — каза тя. — Искаш ли да изпием по бира?
— Най-малко по бира — поправи я той. — Може би по две бири.
— Готово.
Отделът за борба с домашното насилие често сменяше седалището си и се възползваше от всички появили се възможности. Понастоящем се намираше на Полис Плаза номер едно. О’Халинан и Сарк се върнаха там час преди края на смяната си. Това бе часът за оформяне на документи, така че двамата веднага седнаха зад бюрата си и се заеха да пишат.
Стигнаха до посещението си в болницата „Сейнт Винсънт“ петнайсет минути преди края. Записаха го като вероятен инцидент с отказваща съдействие жертва. О’Халинан издърпа листа от валяка на пишещата машина и забеляза номера на черния шевролет тахо, записан най-долу в бележника й. Вдигна телефонната слушалка и се обади на Отдела за моторни превозни средства.
Прекараха дълго под душа в просторната баня на апартамента за новобрачни. След това Ричър се изтегна върху канапето както беше увит с хавлията си, за да я наблюдава, докато се приготвя. Джоди бръкна в чантата си и извади една рокля. Имаше същата линия като онази от жълт лен, с която беше отишла в офиса, но беше тъмносиня и копринена. Облече я през главата си и я придърпа надолу. Беше с обикновена, заоблена яка и стигаше малко над коляното. Носеше я със същите сини обувки. Джоди подсуши косата си с кърпата и я среса назад, после бръкна пак в чантата и извади огърлицата, която й бе купил в Манила.
— Ще ми помогнеш ли да я сложа?
Вдигна косата си нагоре, а той се наведе, за да закопчае огърлицата. Приличаше на въже от злато. Вероятно не беше истинско злато, защото беше много евтина, но и това не бе изключено на Филипините. Пръстите му бяха дебели и непохватни, а ноктите му бяха похабени от работата с лопатата. Задържа дишането си и успя да закопчае огърлицата на втория опит. Целуна я по врата и тя пусна косата си. Беше влажна, мокра и ухаеше на лято.
— Е, най-накрая се приготвих — каза тя.
Усмихна му се и му хвърли дрехите от пода. Той се облече. Памучният плат залепваше за влажната му кожа. Взе гребена на Джоди и го прокара през косата си. Видя я в огледалото, застанала зад него. Приличаше на принцеса, която се кани да излезе с градинаря.
— Може да не ме пуснат — каза той.
Тя се надигна на пръсти и приглади яката на ризата му.
— А как ще те принудят да останеш вън? Ще повикат Националната гвардия ли?
До ресторанта имаше четири пресечки. Юнска вечер в Мисури, близо до реката. Въздухът беше мек и влажен. Звездите блестяха над тях в мастиленото небе. Листата на кестените леко шумоляха от ветреца. Улиците ставаха по-оживени. Дърветата бяха същите, но сега под тях имаше паркирани коли. Някои от сградите бяха хотели, но други бяха по-малки и по-шумни, а големи табели на френски показваха, че са ресторанти. Бяха осветени със силни лампи. Нямаше неон. Мястото, което беше избрала, се наричаше „La Prefecture“. Ричър се усмихна и се зачуди дали младите хора във Франция биха влезели в ресторант с подобно име.
Мястото обаче беше приятно. Едно момче, някъде от Средния запад, което изпробваше френския си акцент, ги поздрави сърдечно и ги заведе до една маса на осветена със свещи тераса над задната градина. Виждаше се фонтан с подводни светлини, а по дърветата бяха окачени лампи. Покривката беше ленена, а приборите — сребърни. Ричър си поръча американска бира, а Джоди — перно с вода.
— Приятно е, нали? — каза тя.
Той кимна. Нощта беше тиха, спокойна, топла.
— Кажи ми как се чувстваш — настоя той.
Джоди го погледна изненадано.
— Чувствам се добре.
— Колко добре?
Тя се усмихна срамежливо.
— Ричър, хитруваш.
Той също се усмихна.
— Не, просто се замислих за нещо. Спокойна ли се чувстваш?
Джоди кимна.
— Сигурна?
Тя кимна отново.
— Аз също — каза той. — Чувствам се спокоен и сигурен. Какво означава това?
Момчето донесе напитките на сребърен поднос. Перното беше във висока чаша и го сервираха с автентична френска кана за вода. Бирата беше в запотена халба. В ресторант като този не можеш да видиш бирена бутилка.
— Е, какво значи? — попита Джоди.
Наля малко вода в кехлибарената течност и тя стана млечна. Разклати чашата, за да я разбърка. Ричър долови силната миризма на анасон.
— Означава, че това, което става в Ню Йорк, е нещо дребно. Там се чувствахме неспокойни, а тук — в безопасност.
Отпи голяма глътка бира.