Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Обади се на летището — каза той. — Утре трябва да излетим рано за Далас.
— Ще се обадя отвън — каза тя. — Не мога да се обадя на летището от книжарница.
Той взе чантата й, Джоди купи шарена карта на Сейнт Луис и двамата излязоха навън, под палещото следобедно слънце. Ричър разгледа картата, а Джоди се обади на летището и запази две места в бизнес класата за полета до Тексас в осем и половина сутринта. След това отидоха да се разходят покрай Мисисипи.
Разхождаха се уловени за ръце час и половина и успяха да изминат четири мили — разгледаха целия стар град. Хотелът беше средно голяма масивна сграда, намираща се на широка тиха улица, от двете страни на която растяха кестени. Имаше голяма врата, боядисана в черно, и дървен под с цвят на мед. Рецепцията беше старинно махагоново бюро, заемащо само един ъгъл във фоайето. Ричър се вторачи в него. В хотелите, в които бе спал, рецепцията най-често беше зад метална решетка или защитена с бронирано стъкло. Една елегантна възрастна дама с бяла коса прокара кредитната карта на Джоди през процепа, а машината изтрака и напечати разписката. Джоди се наведе, за да се подпише, а дамата подаде на Ричър месингов ключ.
— Приятно прекарване — каза дамата.
Апартаментът за новобрачни заемаше целия тавански етаж. Подът и там беше дървен, със същия меден цвят, излъскан до блясък, постлан със старинни килими. Таванът беше скосен, начупен, с множество издадени навън прозорци. В единия край беше всекидневната, с две канапета на светли цветя. До нея беше банята, а след това спалнята. Леглото беше огромно, високо, с големи табли и покривка със същия десен като канапетата. Джоди подскочи и седна с ръце под коленете. Краката й не достигаха пода. Усмихваше се, слънцето огряваше прозореца зад гърба й. Ричър остави чантата й на пода и застана неподвижно, загледан в нея. Блузата й беше синя, нещо средно между метличина и синьото на очите й. Беше от някакъв мек плат, може би коприна. Копчетата напомняха малки перли. Първите две бяха разкопчани и под тежестта на яката блузата стоеше разтворена. Отдолу се виждаше кожата й — малко по-светъл оттенък от този на пода. Блузата прилепваше около тялото й. Беше я мушнала дълбоко под колана — черен, кожен, стегнат здраво около кръста й. Свободният му край бе дълъг и висеше извън гайките на джинсите й. Те бяха стари, прани многократно и безупречно изгладени. Носеше обувките си на бос крак. Бяха съвсем нови, почти неносени.
— Какво гледаш? — попита го тя и наклони глава, закачливо и свенливо.
— Теб — отговори той.
Копчетата наистина бяха перли от огърлица, свалени от кордата и пришити на блузата. Бяха малки и се хлъзгаха в непохватните му пръсти. Общо пет. Успя да разкопчае четири от тях, после измъкна блузата от колана й и се справи и с петото. Джоди вдигна ръцете си, първо едната, после другата, за да може да разкопчае маншетите. След това я дръпна назад и я свали от раменете й. Отдолу не носеше нищо.
После Джоди пристъпи напред и започна да разкопчава неговите копчета. Започна от най-долното. Беше сръчна. Ръцете й бяха малки, красиви и бързи. По-бързи от неговите. Ръкавите му бяха вече разкопчани — китките му бяха твърде широки и в магазините просто нямаше ризи, чиито ръкави да може да закопчае. Джоди плъзна длани нагоре по гърдите му и избута ризата встрани, после я издърпа надолу и я пусна. Тя падна с въздишка на памук и тракане на копчета по дърво. Джоди прокара пръст през обгореното място.
— Донесе ли мехлема?
— Не.
Тя обхвана кръста му с ръце, наклони се напред и целуна белега. Той почувства устните й — хладни и твърди. След това правиха любов за пети път за петнайсет години, в леглото с високите табли, на таванския етаж на хотела, докато слънцето навън продължаваше пътя си на запад, към Канзас.
— Черен шевролет тахо — каза й служителят след малко. — Регистрацията е на Кейман Корпорит Тръст, с адрес в Световния търговски център.
О’Халинан сви рамене и записа чутото в бележника си. Тъкмо се чудеше дали отново да вкара листа в пишещата машина, за да добави новата информация, когато служителят, с когото бе разговаряла, позвъни.
— Тук имам още нещо — каза той. — Същият регистриран собственик е изоставил черен шевролет събърбан в долната част на Бродуей вчера. Пътен инцидент с три коли. Смачканата кола е прибрана от Петнайсети участък.
— Кой се занимава с това от Петнайсети? Записано ли е при вас?
— Съжалявам, не.
О’Халинан затвори и позвъни на Пътна полиция в Петнайсети участък, но вече бе краят на деня и застъпваше новата смяна, така че не стигна доникъде. Записа си го за следващия ден и го сложи в отделението за входяща поща. След това стана време да си тръгват и Сарк се надигна.