Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Ричър поклати глава нетърпеливо.
— Щеше да е отбелязано в досието му. Освен това не е имал такава възможност. Бил е пилот на хеликоптер, а не пехотинец. Никога не е виждал врага отблизо.
Дойде келнерът.
— Желаете ли десерт? — попита той. — Кафе?
Поръчаха си малинов крем и кафе без захар. Джоди допи последната глътка вино.
— Какво ще правим тогава?
— Умрял е — каза Ричър. — Рано или късно ще открием истинско доказателство. След това ще отидем при старците му и ще им кажем, че трийсет години са се тревожили напразно.
— А какво ще кажем на самите себе си? Че са ни нападнали призраци?
Ричър сви рамене и не отговори. Десертът дойде и започнаха да го ядат мълчаливо. После кафето и накрая сметката, в малка кожена папка, с емблемата на заведението. Джоди остави върху нея кредитната си карта, без дори да погледне сумата. Усмихна се.
— Чудесна вечеря — отбеляза тя.
Ричър също се усмихна.
— Чудесна компания.
— Нека забравим Виктор Хоби за малко — предложи Джоди.
— Кой беше той? — попита Ричър и тя се засмя.
— За какво да си говорим в такъв случай?
— За роклята ти.
— Харесва ли ти?
— Мисля, че е чудесна.
— Какво?
— Би могла обаче да изглежда още по-добре. Ако е захвърлена някъде на пода в стаята ни.
— Смяташ ли?
— Почти сигурен съм. Това обаче е само предположение. Ще са ми нужни някои експериментални данни, за да мога да сравня нещата преди и след.
Джоди изпусна престорено уморена въздишка.
— Ричър, трябва да ставаме в седем. Ще летим рано, нали?
— Ти си млада — отвърна той. — Щом като аз мога да го понеса, за теб няма да има никакви проблеми.
Тя се усмихна, дръпна стола си назад, стана, обърна се плавно и тръгна между масите. Роклята й стоеше наистина чудесно. Беше тясна, но не плътно прилепнала. Косата й изглеждаше златна на светлината от свещите. След няколко крачки спря, изчака го и прошепна в ухото му:
— Е, това беше „преди“. Хайде да бързаме, за да можеш да сравняваш, докато не си забравил какво е било.
В Ню Йорк седем часа сутринта настъпва един час преди в Сейнт Луис. О’Халинан и Сарк използваха това време, за да планират работата си за деня. Съобщенията, получени през нощта, бяха натрупани на дебел куп в подноса за входящата поща — обаждания от болници, доклади на колегите от нощната смяна, викани, за да прекратят домашни скандали. Всичко това трябваше да се отсее и оцени, да се подреди по важност. Трябваше да се направи график според разстоянията и спешността на случая. Нощта не се отличаваше с нищо от повечето други в Ню Йорк, което означаваше, че трябва да направят списък от двайсет и осем съвсем нови случая. Поради това обаждането в Петнайсети участък не можа да се осъществи преди осем без десет.
О’Халинан набра номера и дежурният сержант се обади след десетото позвъняване.
— Преди два дни сте прибрали ударен черен шевролет събърбан от Бродуей — каза тя. — Какво правите по това?
Чу се шумолене на книжа.
— В двора е. Интересува ли ви?
— В болницата има една жена с разбит нос. Закарали са я там с тахо, собственост на същите хора.
— Може тя да е шофирала. Блъснали са се три коли, а имаме само един шофьор. Виновен за катастрофата е шофьорът на шевролета, но е изчезнал. Имаме и олдсмобил бравада, който е свил в една от преките, но шофьорът и спътничката му също са изчезнали. Събърбанът е собственост на някакъв финансов тръст.
— Кейман Корпорит Тръст? — попита О’Халинан. — Те са собственици и на нашето тахо.
— Аха — каза сержантът. — Бравадата е собственост на някоя си мисис Джоди Джейкъб, но колата е била обявена за открадната. Да не би това да е жената със счупения нос.
— Джоди Джейкъб? Не, нашата се казва Шерил някоя си.
— Може би е карала събърбана. Дребна ли е?
— Струва ми се — отговори О’Халинан. — Защо?
— Предпазната възглавница се е надула. Понякога по-дребните хора могат да пострадат от самата възглавница. Случвало се е.
— Ще ги издирвате ли?
— Не. Колата е тяхна и ако искат да си я получат, те ще дойдат при нас.
О’Халинан затвори и Сарк я погледна въпросително.
— Е, как си го обясняваш? — попита той. — Защо й е да твърди, че се е блъснала във врата, ако е претърпяла пътна злополука?
О’Халинан сви рамене.
— Не знам. Не ми е ясно и защо брокер на недвижими имоти от Уестчестър ще кара кола на фирма от Световния търговски център.
— Пътното произшествие би обяснило нараняванията й. Предпазната възглавница или воланът…
— Може би. — О’Халинан поклати глава.