Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Протегна ръка и пусна водата да тече, после свали роклята и обувките си. Просна я внимателно върху корниза на завесата — извън водната струя, но и достатъчно близо до парата, за да се изгладят гънките. После влезе под душа, изми косата си и се натърка със сапун от главата до петите. Почувства се добре. Беше освежаващо. Отнемаше напрежението. Вдигна лице към струята и остана така дълго. След това, без да спира водата, излезе от кабинката, взе кърпа и отиде при Честър.
— Хайде — каза му, — върви и ти. Ще ти се отрази добре.
Той беше като вцепенен. Само кимна и пусна дръжката на вратата. Застана колебливо, после свали фланелката и гащетата си. Седна гол на пода и събу обувките и чорапите. Мерилин видя жълтеещата синина отстрани, на гърдите му.
— Удряли ли са те?
Той кимна. Изправи се и влезе под душа. Застана под струята със затворени очи и отворена уста. След малко водата сякаш го съживи. Напипа сапуна и шампоана и се изми.
— Остави водата да тече — каза му Мерилин. — Затопля помещението.
Беше вярно — горещата вода правеше мястото поносимо.
Честър излезе от душа и взе кърпа. Избърса лицето си и я уви около кръста си.
— Шумът ще им пречи да чуват какво си говорим — добави тя. — А трябва да поговорим, нали?
Той сви рамене: няма какво толкова да говорим.
— Не разбирам какво правиш — каза й. — Няма никакви попечители. Ще го разбере и ще побеснее.
Тя бе започнала да подсушава косата си. Престана за момент и го погледна през сгъстяващата се пара от горещата вода.
— Нужен ни е свидетел, не разбираш ли?
— Свидетел на какво?
— На това, което ще се случи — отговори тя. — Дейвид Форстър ще изпрати тук частен детектив. Хоби няма да може да предприеме нищо. Ще признаем, че няма попечители, ще отидем в банката и ще му прехвърлим акциите. На публично място, пред свидетел. Свидетел, който същевременно ще ни охранява. После ще си отидем, и толкова.
— Ще се получи ли?
— Да, струва ми се. Той бърза, не виждаш ли? Нещо го притиска. Губи търпение. Най-добрата ни тактика е да протакаме колкото е възможно повече, а след това да се измъкнем, но пред свидетел, който ще се грижи за безопасността ни. Хоби няма да може да реагира, защото няма време.
— Не разбирам — каза Честър. — Искаш частното ченге след това да свидетелства, че сме действали по принуда? Така че да съдим Хоби и да си върнем акциите?
Тя замълча за миг. Изненадано.
— Не, Честър, няма да съдим никого. Хоби ще вземе акциите и ще забравим всичко.
Той я изгледа през облаците пара.
— Това е глупаво. Нали целта е да спасим компанията? Няма да я спасим, ако Хоби получи акциите, без да направим каквото и да било.
Тя се втренчи в него.
— За бога, Честър, не разбираш ли? Компанията вече я няма. Това е минало и трябва да го осъзнаеш. Целта не е да спасим проклетата компания. Целта е да останем живи.
Супата беше чудесна, а свинското беше още по-добро. Майка му би се гордяла с такова ястие. Поръчаха си бутилка калифорнийско вино и продължиха да се хранят мълчаливо. Ресторантът беше от тези, в които ти дават достатъчно време между основното ястие и десерта, без да бързат да те отпратят, за да освободиш масата. Този лукс допадаше на Ричър. Не беше свикнал с подобни неща. Облегна се удобно и протегна краката си напред. Под масата глезените му докоснаха глезените на Джоди.
— Спомни си родителите му — каза той. — Спомни си какъв е бил като дете. Отвори енциклопедията на „Н“, „Нормално американско семейство“ и ще видиш снимка на семейство Хоби. И тримата. Съгласен съм, че Виетнам е променил много хора. Може би хоризонтът му се е разширил донякъде. Старците са си давали сметка за това и не са очаквали, че ще се върне, за да работи в някаква си загубена малка печатница в Брайтън. Представяли са си, че ще работи за нефтодобивна компания в Мексиканския залив, но при всички случаи щеше да им се обажда, нали? Поне от време на време. Не би ги зарязал. Би било жестоко да не им се обади цели трийсет години. Видя ли някъде сред книжата нещо, което да подсказва, че би бил способен на подобна жестокост?
— Може да е направил нещо — отвърна Джоди. — Нещо лошо. Може би някаква гадост като онази в Ми Лай, клане или кой знае какво. Може да има нещо, което е искал да скрие, и го е било срам да се прибере у дома.