Пейзажите на времето

— Понякога — леко измърмори Питърсън.

— Е, Грег и Джон тук ми съобщиха всички подробности и ми се струва, че онзи шум може да е, хм, от космически произход. Може да е от микровселените или от далечни Сийфъртови галактики в собствената ни вселена. Трудно е да се каже. Ядрата на квазарите могат да предизвикат подобен шум, това е сигурно. Данните, получени в Калифорнийския технически институт и в „Кит Пийк“, изглежда предполагат, че във вселената ни има голямо количество тъмна материя. Достатъчно, за да означава, че може би има микровселени.

— Достатъчно, за да затвори нашата геометрия ли? — вметна Грег. — Искам да кажа, над критичната плътност?

— Възможно е — отвърна тя. После добави за Питърсън: — Ако плътността на тъмната материя е достатъчно висока, нашата вселена накрая ще се свие сама в себе си. Цикличен космос и така нататък.

— Значи няма начин шумът в експеримента на Ренфрю да се избегне? — попита Питърсън.

— Навярно не. Това е сериозен проблем за Джон, който се опитва да насочи лъч, въпреки всички спонтанни излъчвания, предизвиквани от този тахионов шум. Но това няма да е пречка за онези от 1963 г. или откогато и да са. Те просто приемат, а това е много по-лесно.

Питърсън измърмори неутрален, слагащ край на темата отговор и каза, че трябвало да се обади по телефона. После с доста разсеян вид бързо излезе.

Маркъм се облегна на компютърния пулт.

— Това е човекът, който дава парите. Трябва да го търпим.

Тя се усмихна.

— Удивена съм, че изобщо сте получили средства за всичко това… — Тя обгърна с ръка лабораторията. Очите й се върнаха към него и жената загледа лицето му. — Наистина ли смятате, че можете да променяте миналото?

Маркъм замислено отвърна:

— Ами, аз смятам, че Ренфрю е започнал просто, за да получи субсидиите. Нали знаеш, практическа глазура върху торта, която всъщност е фундаментална и „безполезна“. Изобщо не е очаквал да се получи нещо. Аз също бях на мнение, че експериментът е добър, но и двамата се изненадахме от интереса на Питърсън. Сега започвам да мисля, че Джон е бил сериозен от самото начало. Ти видя уравненията. Щом един експеримент не предизвиква причинно-следствена верига, той е допустим. Всичко започва и свършва.

Кати седна на лабораторния стол и се залюля назад, като вдигна крака върху пулта. Кожата на скулите й изглеждаше силно опъната, суха като хартия, набръчкана от слънцето и умората. Часовата разлика беше оставила тъмни полумесеци под очите й.

— Да, но онези термични експерименти, с които сте започнали отначало… Това е обикновена материя. Когато става дума за хора обаче…

— Пак говориш за парадокси — съчувствено каза Маркъм. — Въвличането на хора в експеримента включва елемент на свободна воля, което води до проблема кой е наблюдателят в този псевдоквантовомеханичен експеримент и така нататък.

— Да.

— А този експеримент действа. Спомни си банковото съобщение на Питърсън.

— Да. Но пращането на онези данни за океана — какво би означавал евентуален успех? Че някой ден ще се събудим и онзи цъфтеж ще е изчезнал ли?