Пейзажите на времето

Той насочи мислите си към ситуацията. Като че ли нищо ново във вечната сексуална игра. Навярно предсказуемостта на нещата обясняваше небрежността му към подробностите — трябваше да се насилва да следи нишката на онова, за което тя говореше. Искала да отиде в киното или може би в театъра, да опита. Апартамент в Лондон, стига да успеела да намери начин да се премести. Кеймбридж бил скучен, освен ако човек не си падал по ужасните академични забавления. Усещала, че нещо в настоящата политическа ситуация наистина имало нужда от промяна, но си нямала и представа какво би могло да е то. Никакви изненади, но тя беше ужасно красива и имаше изключително грациозни движения.

Лора поглъщаше всички зеленчуци, които им поднасяха в сребърни съдове, всеки в свой собствен сос. Навярно храната й вкъщи не бе много разнообразна, особено след лошата реколта във Франция. За миг той се замисли дали Съветът не би трябвало да се намеси, да забрани новите методи, но после върна нещата на старото им място — безсмислено беше да се спира на стари въпроси.

Тъй като не бе в състояние да се съсредоточи, той започна да насочва разговора. Беше достатъчно лесно да изтъкне новата си държавна служба, да пусне няколко имена със съответната скорост, за да бъдат разбрани, но не чак толкова бавно, та момичето да заподозре, че ги споменава целенасочено. После подметна нещо за Чарлз и тя се изтърва:

— Наистина ли познавате краля?

Всъщност, той имаше само професионални контакти с Чарлз, но не се поколеба да преувеличи отношенията помежду им до правдоподобна степен. Бе сигурен, че тя дори не е забелязала дискретния жест, с който поръча на сервитьора още една бутилка вино. Момичето вече бе започнало да се държи малко лекомислено. Той се възползва от това и опита какво въздействие ще и окажат няколко доста неприлични истории. В един момент тя покри чашата си с длан и възрази, че вече й било достатъчно. Питърсън остави бутилката и започна да й разказва пикантните подробности за неотдавнашния развод на шропширския херцог. Бързо стигна до сцената в съда, когато била извадена прочутата „безглава“ снимка. Лейди Прингъл се заклела, че това бил херцогът, винаги щяла да го познае. Съдията поискал да види снимката. Открил, че на нея се виждат мъжки гениталии в близък план, макар лицето на партньорката да се разпознавало лесно. Лора се кикотеше толкова безпомощно, че той беше сигурен, че е успял да напълни чашата й незабелязано. Когато продължи с това как съдията попитал лейди Прингъл откъде е толкова сигурна, че е херцогът, той вдигна чашата си и Лора без да се замисли го последва. Остави я да изпие виното си преди да й каже отговора на лейди Прингъл, който така потресъл присъстващите, че съдията трябвало да нареди да опразнят залата.