Пейзажите на времето
- Автор: Бенфорд Грегори
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пейзажите на времето». Краткое содержание книги:
1962 г. Младият асистент в Калифорнийския университет Гордън Бърнстейн забелязва странни смущения по време на лабораторен експеримент. Въпреки присмеха и съпротивата Бърнстейн разкрива невероятна истина… истина, която ще промени живота му и историята — истина зад самото време.
— Уверявам ви, че това не се отнася до вас — меко отвърна Питърсън. Той се обърна към Ренфрю, който гледаше така, сякаш му се искаше да е на хиляди километри оттук. Маркъм отпиваше от чашата си и наблюдаваше двамата с жив интерес. По-добре, отколкото обичайните безсмислени разговори по събиранията…
— Странно, следобед останах с друго впечатление — упорито продължи Кати. — Но тогава не се бяхте научили да приемате отказа толкова спокойно, нали?
Ръката на Питърсън стисна дръжката на чашата му и кокалчетата на пръстите му побеляха. Той бавно се обърна. Марджъри тихо промърмори:
— О, Боже.
— Сигурно не сте разбрали правилно нещо, което съм казал, д-р Уикъм — най-после отвърна той. — Едва ли бих повдигнал този въпрос пред жена с вашата… хм… убедителност.
За миг никой друг в стаята не се помръдна или обади. После Джон Ренфрю се приближи до камината и застана пред нея, стабилно разкрачил крака и вдигнал халбата си с бира. Той се намръщи — видът му издаваше типичния, солиден английски земевладелец.
— Вижте — рече той, — тази къща е моя и очаквам гостите ми да се държат тук любезно помежду си.
— Съвсем прав си, Ренфрю — бързо отвърна Питърсън. — Извинявам се. Да го отдадем на острото предизвикателство. — Това само накара Кати да придобие неприветливо изражение.
— О, Господи — разкаяно рече тя, — Джон, съжалявам, че трябваше да се увлека в твоя дом. Но наистина ми достави удоволствие да се държа грубо с него…
— Дотук — заяви Ренфрю. — Стига вече. — Той махна с халбата, за да сложи край на въпроса.
— Отлично изпълнение, Джон — каза Джан. — Държиш на правата си. А сега, ако може да получа нещо за пиене… — Тя усмихната тръгна към него. Кръгът се разчупи, напрежението започна да се разсейва. Той я хвана за лакътя и двамата се насочиха към шкафа. Питърсън поведе разговор с Марджъри. Грег седна на дивана до Кати Уикъм.
— Е, струва ми се, че в този рунд ме победиха — жизнерадостно заяви тя. — Но си струваше за минута-две.
— Наистина ли ти направи предложение? — попита Грег. — Бях съвсем наблизо и не забелязах нищо. — Джан се присъедини към тях, като седна на ръба на дивана.
— Шегуваш ли се? — засмя се Кати. — Разбира се.
— Фамилиарността води до опит или нещо такова. Но да дойде и веднага…
— О, той го направи много фино и дискретно. Остави възможност за любезен отказ, съхрани егото си и така нататък. Самодоволно копеле. Но Джан не одобрява постъпката ми, нали, Джан?
— Ами, да. Мисля, че ти постави в прекалено неудобно положение Джон и Марджъри. Честно казано, аз съм на същото мнение за него като теб, но…
— Това е очарователно — каза Грег. — Хайде да чуем как вие двете впивате ноктите си в клетия човек.
— Клетия човек ли? Той е високопоставена, самоуверена, лигава жаба и презира жените. Искаш да застанеш на неговата страна като мъж срещу две злобни жени?
— Презира жените ли? — сепнато попита Грег. — Мислех си, че е точно обратното. — Джан и Кати размениха погледи.
— Той ни ненавижда, всичките. И не може да понесе отказ от едно по-низше същество. Защо смяташ, намекна, че съм лесбийка?
— А така ли е?
Тя сви рамене.
— Всъщност съм бисексуална. Но, да, обикновено предпочитам жените. Сега недей да поглеждаш, но старият Иън се опитва да свали нашата скъпа домакиня. Изчервила се е като луда. — Маркъм се обърна на мястото си и любопитно погледна към другия край на стаята.
— За Бога, не мога да си го представя. Та тя изобщо не е секси. Освен това, навярно говори през цялото време.
— А сега кой е злобен? Марджъри поне е очевидно хетеросексуална — това е всичко, от което Питърсън има нужда, за да утеши нараненото си его. После ще е ред на Джан.
Джан вдигна вежди.
— О, я стига. При положение, че Грег е тук в стаята? Във всеки случай, той сигурно знае, че изобщо не ми пука за него.
— И мислиш, че някой от тези факти би го обезпокоил? Върви и поговори с него — обзалагам се, че няма да минат и пет минути, преди да ти предложи. После можеш да го отрежеш.
Джан поклати глава.
— Предпочитам да си спестя това преживяване.
— Господи, това вече е прекалено — каза Грег. — Не мога да повярвам, че е чак толкова лош.
Кати сбърчи лице към него.
— Е, и ти не си по-добър. Отивам да поговоря с Джон за експеримента му. — Тя се изправи и ги остави.
— Е? — попита Грег.
— Какво?
— Не мислиш ли, че тя прекалява с Питърсън? Смяташ ли, че наистина й е предложил?
— Напълно сигурна съм, че го е сторил. Но струва ми се, онова, което всъщност я безпокои, е фактът, че е била откъсната от собствената й работа от човек, който не се отнася с нея като с учен. Пък и не е приятно да знаеш, че са ровили в личните ти документи.