Пейзажите на времето

На предната врата се позвъни. В плющящия дъжд никой не беше чул приближаването на кола. С облекчен вид Марджъри се хвърли да отвори. Маркъм я чу да говори в коридора, без да изчаква за отговор.

— Каква противна вечер! Не е ли ужасно? Влизай, нямаш ли дъждобран? О, ти трябва да живееш тук, независимо от всичко. Радвам се, че Грег се е свързал с теб. Беше в последния момент, да, но тук съм заобиколена отвсякъде с учени и имам нужда от някой, с когото да си говоря.

Той видя силните струи дъжд, стичащи се от краищата на покрива на верандата зад Джан, преди Марджъри да блъсне с рамо вратата.

— Здрасти, мила — с небрежна топлота я целуна Маркъм. — Хайде да те изсушим. — Той не обърна внимание на възбуденото суетене на Марджъри и отведе Джан в дневната.

— Истински огън с дърва! Прелестно — каза Джан.

— Реших, че това ще повдигне настроението — довери й Марджъри, — но всъщност, в известен смисъл е потискащо. Сякаш е есен, а още е едва август, за Бога. Времето като че ли е полудяло.

— Познаваш ли всички? — попита Грег. — Дай да видим, това е Кати Уикъм.

Седнала на дивана с Джон Ренфрю, Кати й кимна.

— О, сега човек да е в Калифорния, а?

— А това е Иън Питърсън. Иън, това е жена ми, Джан.

Питърсън се ръкува с нея.

— Е, как върви експериментът? — попита компанията като цяло Джан.

— О, Господи, не ги закачай на тази тема — бързо се обади Марджъри. — Надявах се да си поговорим за нещо друго, след като си тук.

— И добре, и зле — без да обръща внимание на Марджъри отвърна Грег. — Имаме много шум, но подробното обяснение на Кати за равнището на шума и за спектъра звучи добре, тъй че с по-качествена електроника Джон ще може да преодолее част от проблема.

— Изненадана съм, че Питърсън не е в състояние да ви я уреди само с едно повдигане на показалец по телефона — остро каза Кати. Главите се обърнаха към нея. Тя напрегнато и несъзнателно размърда долната си челюст назад-напред.

— Надценявате всемогъществото ми — меко отвърна Питърсън.

— Страхотно е да видиш как научната опашка върти кучето на ЦРУ.

— Сигурен съм, че не зная какво искате да кажете.

— Хората би трябвало да оставят документите така, както са ги заварили.

— Сигурен съм, че нямам представа какво…

— Винаги ли ще се криете зад това наизустено изречение?

Марджъри ужасено се втренчи в двамата, обхваната от искрата на напрежението.

— Няма ли да си вземеш нещо за пиене, Джан? — решително се намеси тя, с малко прекалено висок глас. Деликатната реплика на Питърсън заглуши тихия отговор на Джан.

— Тук, в Англия все още смятаме, че сдържаността и вежливостта смазват колелата на обществените отношения, г-це Уикъм.

— Доктор Уикъм, щом ще бъдем официални, господин Питърсън.

— Доктор Уикъм, разбира се. — Той превърна обръщението в обида. Кати се изпъна с вцепенени от ярост рамене.

— Хората от вашия тип не понасят да гледат на една жена като на каквото и да е друго, освен като на безмозъчен инструмент за удоволствие, нали?