Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— При нормална обсада костенурките се правят от майстори. Големи, на колела, с таран, скрит под покрива, и с място за войници вътре, за да са прикрити от стрелите. След това се доближават до портата или долу при стената, за да могат да започнат да я подкопават и да я съборят. Така че изливаме врящо масло или пускаме куки на въжета, вдигаме костенурката с макара и я обръщаме…
— Но това не е замък и те няма да строят нещо толкова сложно. Какво ще направят според теб?
— Ще сглобят някакъв щит, та пет-шест души да могат да се доближат на бегом до стената достатъчно, за да хвърлят факли и да я подпалят. След това ще опитат щурм.
Тал погледна към момчетата до катапултите и извика:
— Можете ли да ги пренавиете?
Едно от по-големите момчета закима енергично и подвикна:
— Видях как се зареждат! — Грабна един дълъг кол, нагласи го в жлеба и изрева на другите момчета: — Давайте заедно, всички!
Момчетата започнаха да натягат въжетата. Няколко жени им се притекоха на помощ.
— Сложете в кошовете всичко, което може да нарани! — извика им Тал. Обърна се към Крийд. — Съжалявам, че не съобразих, че може да се наложи втори залп. Щях да наредя да съберат повече камъни.
— Няма смисъл да се ядосваме за минали неща — отвърна Крийд. — По-добре да помислим за следващия ход на Гарвана.
— Кога смяташ, че ще е той?
— Мисля, че ще изчака да падне нощта. Ако ни удари по тъмно, губим някои от предимствата, които имаме сега. Ако почне да поставя рампите през нощта, нашите стрелци едва ли ще са толкова точни. Може би ще пусне малък отряд да се промъкне до източната стена и няколко души да я прехвърлят, докато повечето му момчета блъскат по западната порта.
Предвиждането на Крийд се оказва точно: през целия следобед защитниците чуваха ека на брадви и чукове из горите, но щурм не последва. След това, по залез-слънце, докато последните лъчи светлина се отразяваха от облаците високо на запад, ударите на брадвите спряха. Няколко дълги, мъчителни минути селяните сякаш бяха затаили дъх. Лекият ветрец шумолеше в клоните, чуруликаха птици, увлечени във вечерната си песен, но иначе всичко се беше смълчало. А след това се чу глух тътен, пращене на ботуши по сухи нападали клони и конско цвилене. След миг от гората се появи дълъг дървен мост, а след него излезе и „костенурка“. Приличаше на плоскодънна лодка с ръбести страни, дълга поне двадесет стъпки. Мъжете, които я носеха, крачеха в колона, вдигнали ръце, за да я държат над главите си. Тал грабна лъка си, макар да прецени, че разстоянието е твърде голямо за приличен изстрел в гаснещата дневна светлина. Мъжете с костенурката продължиха към стената, а тези с дървения мост изостанаха.
— Ще има ли някаква полза от стрелите? — попита Тал.
— Това е прясно отсечено дърво, съвсем сурово — отвърна Крийд. — Ако имахме нафта или масло, което да се лепне и да пламне, може би, но… — Сви рамене. — Можем да я поопърлим, но няма да се подпали.
От стената изсвистя стрела и се заби в земята на няколко разтега от настъпващата костенурка. Тал извика:
— Пестете стрелите! — След това отново се обърна към Крийд. — Имам план.
— Много обичам, когато капитанът има план: така шансът да те убият става по-малко произволен.
— Вземи няколко души и свалете лостовете на портата. Крийд се намръщи.
— Искаш портата да поддаде?
— В подходящия момент.
Крийд кимна, обърна се и изрева на група мъже наблизо:
— След мен!
Заловиха се бързо с ключалките и подсилващите греди, наместени в големите железни скоби. Нокът извърна поглед от мъжете, които дърпаха припряно гредите, и погледна настъпващата към палисадата костенурка. Тя стигна до първата линия ровове и спря, мъжете под нея зачакаха отряда след тях да донесе моста.
— Огън! — извика Тал.
Мъжете по бойниците стреляха във високи дъги под смрачаващото се небе. Повечето стрели падаха безвредно на земята, но два-три крясъка показаха, че има нанесени щети. Тал не се залъгваше, че стрелбата ще има някакъв успех, но знаеше, че Гарвана ще стане подозрителен, ако защитниците оставят щурмуващите на мира, докато те прехвърлят първия ров.
Запъхтени от усилието, мъжете на Гарвана прехвърлиха моста над първата линия. Тези под костенурката отстъпиха назад, след това тръгнаха в строй, бързо минаха по моста и се прехвърлиха от другата страна. Щом стигнаха до втория ров, отново обърнаха костенурката към палисадата така, че да осигурят колкото може прикритие, а от гората се появи втори подвижен мост.
Тал виждаше как Гарвана подканя хората си във вечерния сумрак, макар да не можеше да чуе какво точно им казва. В укреплението запалиха факли и това му подсказа нова идея. Той се обърна и извика на сина на Джаскенел, младия Танса: