Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Четвъртък вечер или петък сутрин — отбеляза Колман. — Божичко, съвпада!
— Кое съвпада? — попита Прайс.
— В един момент, само за няколко секунди, погледите ни се срещнаха. Той усети, че съм го разпознал.
— Ами другия, който е бил с него? — продължаваше Камерън.
— Не знам, наистина нищо не мога да кажа, но сякаш си спомням, че той видя и двама ни.
— Действай, Джеф.
Осемнайста глава
Брандън Алън Скофийлд, известен още като Беоулф Агът, се чувстваше изцяло в свои води, също както преди четвърт век. Ето че отново той бе хищникът, дебнещ плячката, праисторическата котка, преследваща жертвата си в нощта, или добре прикритият, причакващ врага си в мрака двукрак убиец, за когото убийството е последно средство, тъй като залавянето е много по-желан изход.
За да поддържа връзката, като същевременно опази в тайна местонахождението на Скофийлд, Антония бе останала в Перегрин Вю в планините Грейт Смоуки. Всички обаждания от страна на Камерън Прайс или Лезли Монтроуз от Европа можеха незабавно да бъдат прехвърляни при него благодарение на чудесата на клетъчната електроника. Единственото й изискване бе, след като Брей кацне в Уичита, да й се обажда на всеки осем часа, за да й съобщава как вървят нещата. Ако закъснее да се обади повече от два часа, тя щеше да позвъни на Франк Шийлдс в централата на ЦРУ и да му разкаже истината. Скофийлд се възпротиви, но Антония бе непреклонна.
— Искам да се върнеш жив и здрав, стари глупако! Какво да правя аз на острова без теб?
Беоулф Агът се намираше в Уичита, щата Канзас, в централата на компанията Атлантик Краун, доставчици на хранителни продукти за цял свят. Някой от шефовете, разполагащи с обширен офис в тази сграда, бе формулирал нарежданията за Лезли Монтроуз и ги бе препратил в Амстердам, Париж, Кайро, Истанбул и Бог знае къде още. Този някой беше член на Матарезе и Брандън смяташе да открие кой точно е той.
Часовникът в наетата кола показваше 2,27 през нощта. Огромният паркинг на Атлантик Краун беше пуст, само добре осветените коли на охраната се открояваха под прожекторите с ярките си бели надписи „Патрулна кола“. Брей се усмихна. Навремето руснаците бяха много по-хитри. В никакъв случай не биха се афиширали по този начин. Скофийлд измъкна ловджийския нож от ножницата, отвори вратата и стъпи на тротоара, след което тихичко затвори вратата на колата. Промъкна се бързо покрай прожекторите и наряза всички гуми на патрулните коли. После се прокрадна през сенките до една странична врата и се зае да разучава кутията на алармената инсталация — нещо нормално за така добре охраняван обект, но също така и най-слабата му точка. Почти примитивно, рече си Брей. В Атлантик Краун, като в повечето добре охранявани, натрупали самодоволство компании, не обръщаха внимание на основни неща от сигнализационната електроника, убедени, че точно на тях пробив в системата никога няма да им се случи. Щатната охрана беше неизбежен разход, сложните сигнализационни инсталации понякога само създават проблеми, без да изплащат стойността си — излишно дублиране на разходите.
Скофийлд отвори кутията с помощта на малка щангичка, която свали от колана си, измъкна фенерче-химикалка и разгледа жиците вътре. Примитивно, за Бога, направо праисторическо. Още няколко хиляди долара за всяка верига и биха осуетили проникването в целия обект. Да живее стиснатото племе на счетоводителите, мислено отбеляза той, като насочи лъча към различните жици. Червено, бяло, синьо, синьо, оранжево, бяло, синьо. Аматьори. Брей извади чифт малки клещички и кръцна трите сини жички. След това изчака да чуе дали няма да последва някакъв сигнал. Тишина. Деактивирал беше източния сектор на системата.
— Старецът вече може да се захваща за работа — рече си шепнешком Беоулф Агът. — Давай, момче!
С помощта на миниатюрни щипци Брей отвори ключалката на страничната врата и влезе вътре. Коридорите бяха тъмни, неоновото осветление беше намалено докрай, всичко тънеше в сиви сенки — приглушено, сумрачно и безцветно. Брей знаеше, че не може да използва асансьора, затова се огледа за стълбището; откри го и тръгна нагоре. Сградата на Атлантик Краун беше на седемнайсет етажа, неговата цел бе да достигне шестнайсетия.
Така и стори.
Скофийлд се чувстваше необичайно въодушевен. Чувстваше страх, разбира се, и това беше добре; отдавна не се беше занимавал с подобни неща и имаше нужда от спирачките на предпазливостта. Все пак добре помнеше инструментариума на бившата си професия, като се започне от обувките с гумени подметки, които намаляват шума от стъпките, дългите тънки щипци, фенерчето-химикалка със синя светлина, магнитния стетоскоп за преслушване на сейфове, кутията с парализиращ газ, миниатюрен фотоапарат, автоматичен пистолет „Хеклър & Кох“ 25-и калибър със заглушител, и гарота. Косата му беше подстригана, брадата подкастрена, облечен беше в армейска бойна униформа с множество джобове. Фактът, че Франк Шийлдс бе платил всичко това, без да разбере истината, му доставяше огромно удоволствие.