Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Беоулф Агът бе запазил немалка част от прословутата си способност да убеждава. Преди време, всъщност твърде отдавна, той може би щеше да се ориентира към по-кратковременни, макар и по-рисковани приготовления. Напредналата възраст обаче му диктуваше да действа по-предпазливо. Замисляйки се над миналото, искаше му се и преди да бе постъпвал така мъдро и благоразумно. Това може би щеше да му спести двете рани в рамото, трите куршума в краката, както и дупката в корема, за която бяха нужни три седмици, за да зарасне. И какво от това? Вече не би могъл да прескочи ограда, висока метър и половина. Метър и половина, глупости, не повече от метър, и то с голям късмет и болки в гърба!
Мускулите на прасците му се бяха стегнали и туптяха от изкачването, така че той разтърси крака един по един, бързо, рязко, след което се зае с изкачването на последния етаж. Както беше уговорката, малката гумена тапа държеше тежката автоматична врата отворена едва-едва, само на един пръст, достатъчна, но и незабележима пролука. Пак поради самодоволното усещане за неприкосновеност, коридорите не бяха снабдени с камери, а се охраняваха от нощни пазачи, които обикаляха да проверяват вратите на офисите, като отключваха и заключваха автоматичните часовникови механизми в края на всеки коридор. Скофийлд стъпи на най-горното стъпало, приближи се до вратата и я дръпна само колкото да надникне в коридора. Моментално я пусна обратно да се притвори, спряна от гумената тапа; един от пазачите вървеше точно срещу него и размахваше големия метален секретен ключ, който трябваше да вкара в автомата в края на коридора, само на няколко стъпки от вратата към аварийното стълбище.
Стъписан, Брей се сви, махна тапата, която държеше отворена тежката стоманена врата, и мушна вътре пръстите си така, че през процепа едва се процеждаше лъч светлина. Болката в дясната му китка беше неистова, пръстите му пламнаха, ала той задържа дъх. Най-сетне се чу щракването на ключа и стъпките на пазача взеха да заглъхват обратно към асансьора. Скофийлд отново открехна автоматичната врата, провря лявата си ръка през тесния отвор, отлепи дясната и моментално я пъхна на влажно и топло в устата си. Униформеният пазач застана пред асансьора, който го чакаше на етажа; натисна бутона и вратите моментално се отвориха. Мъжът изчезна и Скофийлд, с оросено от пот чело, бързо пристъпи в сумрачния коридор.
Не се виждаха никакви чистачи, тишината беше успокояваща. Брей бързо се отправи надолу по коридора, оглеждайки табелките с имена и длъжности по вратите.
Вратата се оказа централната в отсрещния край на коридора. От двете й страни нямаше други врати, което означаваше, че това е цял апартамент, а не обикновен офис. Скофийлд хвана блестящата топка с надеждата, че добре възнаградената чистачка е изпълнила уговорката и по отношение на вратата в края на коридора. Брей бавно завъртя топката и предпазливо открехна вратата, готов да хукне, ако някоя незабелязана до този момент сигнализационна уредба неочаквано се задейства. Нищо такова не последва и след рязко завъртане той се мушна вътре, затвори вратата и запали малкото си, но мощно фенерче със син лъч. С негова помощ огледа стаята, като се стараеше да държи лъча насочен към пода, след това отиде до четирите големи прозореца, напипа шнуровете и спусна тежките завеси. Вече можеше да се заеме с претърсването.
Алистър Макдауъл беше семеен човек и явно държеше всички да знаят този факт. Внушението бе повече от натрапчиво. Върху огромното му полирано бюро се мъдреха поне двайсетина фотографии в сребърни рамки, а по полиците с книги между прозорците имаше и още. На тях се виждаха трите му деца в различни стадии на израстването си, от бебета в ръцете на майка си до юношеската им възраст. Заобиколени бяха от родителите, в среда, типична за съответната възраст: в бебешка люлка, нагласени за кръщаване, в кошарка, на люлка, на велосипед с три колела, на истински велосипед без помощните, с тенис ракета в ръка, на кон, на ветроход. Снимките ясно очертаваха историята на тъй наречения Добър живот, напълно заслужен от този богобоязлив мъж, горд със семейството, съгражданите, църквата и страната си. Трудолюбието му бе възнаградено с богатство, щастие и сигурност за бъдещето. Това беше американската мечта, път, който той следваше в упоение.
Ако подозренията на Беоулф Агът се доближаваха до истината, то Алистър Макдауъл бе един от тези, които искаха да разрушат този начин на живот, ограничавайки облагите му само в рамките на подбран елит, обслужван от легионите си последователи — разбирай, роби.