Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Чекмеджетата на бюрото, две от които не бяха заключени, не се опряха на щипците, но и не разкриха нещо кой знае колко полезно, освен може би работното календарче за поетите ангажименти. Скофийлд се зае да го снима страница по страница с миниатюрния си фотоапарат, което му отне петнайсетина минути. След това огледа целия офис, започвайки от неочаквано появилата се спалня зад стената вдясно, вътрешността на самия офис и накрая заседателната зала вляво, строга, но елегантна с тежката си и в същото време изчистена линия. Докато траеше тършуването, се откриха няколко неща, налагащи по-задълбочено разследване. На първо място сред тях беше сейфът в стената, скрит зад редицата подвързани с кожа томове със закони. Те бяха привлекли вниманието на Брей, понеже, независимо от прехвалените си умения в областта на управлението, Макдауъл не беше юрист.
Дебелите книги стояха там, за да впечатляват посетителите, а не за да бъдат действително ползвани като справочници. Освен това представляваха идеално прикритие за вградения в стената сейф. Другото откритие беше заключената малка ниша, която след отварянето се оказа обзаведена с компютър, очевидно последна дума на техниката, и извит пластмасов бял стол, а иначе помещението беше толкова малко, че в него нямаше място за повече от един човек. Третата находка бе махагонов картотечен шкаф с четири разположени едно над друго чекмеджета, който стоеше някак не на място под една стара английска картина, изобразяваща ловна сцена. Дизайнерът като че ли бе забравил да вгради този шкаф в стената. Последното откритие се оказа най-любопитно: върху резбования шкаф от черешово дърво стоеше голяма, незакрепена за плота музикална кутия, чиято цена несъмнено се въртеше някъде около трийсет хиляди долара, ако не и много по-високо.
Това, което разпали любопитството на Брей, обаче, беше необикновеното съдържание на заключения шкаф, който на свой ред бе подложен на действието на ловките щипци. Вътре имаше самостоятелна електронна машина, която обаче не беше компютър, и бе създадена явно с едно-единствено предназначение. Беоулф Агът веднага го разпозна, клавишите като на пишеща машина, както и четирите последователни цилиндъра, които се въртяха напред и назад, бавно, сякаш неотменимо, докато всичките се синхронизират и спрат — тогава изплъзващият се отговор е намерен и шифърът разбит. Това бе дешифриращо устройство, изработено на принципа на конвертора, който бе разбил прословутата „Енигма“, кодиращата машина на германското върховно командване, която то бе използвало, за да изпраща съобщенията си по време на Втората световна война.
Единственото по-съвременно допълнение към тази машина явно беше узурпирано от компютъра. Вместо лист хартия, който да излиза от най-долния валяк, в горния край на устройството имаше монтирано малко екранче. Скофийлд си припомни ранните години в Лондон, как, докато работеше за Британското разузнаване, го бяха увлекли историите за разбиването на „Енигма“. Негов колега, англичанин, го бе завел в един от филиалите им в Оксфорд — близостта с университета предоставяше богати възможности за непосредствена научно-изследователска работа, — където видяха осъвременена версия на дешифриращата машина в действие.
— Напиши думата „аардварк“ — бе рекъл младият тогава служител от МИ-5 на име Уотърс.
Брей го направи и на екрана незабавно се появиха думите РАЗКАРАЙ СЕ, ПЕДЕРАСТ.
— Боя се, че някои от нашите студенти имат особено чувство за хумор — бе продължил Джефри Уотърс с хитра усмивка. — Сега напиши „Ябълката пада далеч от дървото.“
Скофийлд отново написа каквото му бе казано, но този път на екрана се появи по-цивилизован надпис. СРЕЩАТА ПОТВЪРДЕНА ЩУТГАРТ СПОРЕД ПРЕДВАРИТЕЛНАТА УГОВОРКА.
— Това е действително съобщение, което прихванахме. Изпратено бе до Щази в Източен Берлин от внедрена къртица, която разкрихме миналата седмица във Външно министерство.
— И какво стана?
— О, той замина за Щутгарт без проблеми, но се страхувам, че не се върна оттам. Едно от нашите момчета отвъд Стената предало на Щази, че онзи играе двойна игра.
Брандън намери копчето и включи личното декодиращо устройство на Алистър Макдауъл. Какво толкова, по дяволите, и той написа „аардварк“. На екрана се появи надпис ДАННИТЕ НЕДОСТАТЪЧНИ. Американският апарат беше поне по-възпитан. След това написа изречението „Ябълката пада далеч от дървото.“ Екранът избледня, цилиндрите се завъртяха и ето че накрая спряха. Появи се надпис: НЕОБХОДИМИ ОЩЕ ДАННИ — НУЛЕВА НАХОДКА. Дърветата и падащите ябълки явно не бяха на мода сред криптографите. Скофийлд извади фотоапарата си и направи няколко снимки на машината с надеждата, че ще успеят да открият производителя. Който и да бе той, навярно работеше за военните или разузнаването, които се занимаваха с най-строго засекретени материали. По жаргона на техния занаят — не би било невъзможно.