Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Кафявият Дракон се приземи на скалното било на Уейр Форт и Робинтън се плъзна по мекото му рамо. Благодари на животното.

Кафявият подскочи на половин дължина от земята и се прехвърли от другата страна на скалата вътре в Конуса, за да направи място на останалите да кацнат.

По тесния парапет на билото бяха наредени светилници, очертаващи пътя до масивните Звездни Камъни, чиито черни силуети се открояваха на по-светлото нощно небе. Сред събралите се там, Робинтън различи огромната фигура на Водача на ковачите, крушообразната на Уонзър и крехката фигура на Лесса.

Върху най-голямата и най-равната скала от Звездните Камъни, Робинтън видя триножник, върху който бе монтиран далекогледният уред. В началото се разочарова от неговата елементарност — това беше просто един дебел объл цилиндър с една по-малка тръба, прикрепена към него. После той се развесели. Ковачът трябва доста да се е борил с желанието си да разглоби и този уред, за да проучи принципа на неговото устройство.

— Как си тази вечер, Робинтън? — попита Лесса, която се приближаваше към него протегнала ръка.

Той я пое и усети меката й кожа под мазолите на пръстите си.

— Мисля си, че семплите неща са най-ефикасни — отвърна той сдържано. Но не можа да издържи да не попита как е Бреке и усети как пръстите на Лесса трепнаха в неговите.

— Както може да се очаква в нейното положение. Ф’нор настоя да я доведем в неговия Уейр. Той е емоционално привързан към нея… и то не само от благодарност за нейните грижи към него, когато бе ранен. С него, Манора и Мирим, тя не остава сама.

— А… Килара?

Лесса изтегли ръката си от неговата.

— Живурка!