Следотърсачът [calibre]

Като потенето. Ти знаеш кое предизвиква потенето, но няма нужда да мислиш за всяка пора, за да се изпотиш.

Не, потенето беше неволен процес. По-скоро като ходенето. Не мислиш за всяко движение на мускулите, докато ходиш, ти просто ходиш и тялото си върши, каквото върши. Или като зрението – ти решаваш какво да гледаш, колко да си отвориш очите и колко време да се взираш, но не е нужно да разбираш как фотоните попадат върху пръчиците и колбичките на твоята ретина.

Невидимия може дори да не знае, че прескача напред във времето – знае само, че когато става невидим, придвижването му напред се забавя. С години на упражнения той може да се научи да се придвижва във времето точно толкова, колкото е нужно, за да остава невидим, защото ако стане прекалено невидим, няма да може да се придвижва от едно място на друго, толкова ще се забави движението му из пространството. Но ако не се придвижва достатъчно напред с всеки скок във времето, той може да стане видим и хората ще го видят – като призрак, сън, привидение, спомен, ала все пак ще го видят. И затова с годините се е научил да го управлява така, както Умбо се е научил да управлява чувството си за хода на времето и както аз се научих да различавам дирите и с един поглед да определям колко са стари в сравнение една с друга и да отделям пластовете наум, за да мога да се съсредоточа върху следите от определено време или от определен човек сред всички дири, преминаващи през съответното място в пространството.

Невидимия е като мен. И като Умбо. Надарен.

И двамата с Умбо сме обучавани от моя Баща, за да усъвършенстваме дарбите си. Нокс също. Дали Баща ми е познавал и този човек и също го е обучавал?“

Той си спомни гласа на Бащата, докато лежеше, притиснат от поваленото дърво.

– Тогава трябва да отидеш и да намериш сестра си. Тя живее с майка ти.

И Риг разбра кой точно беше Невидимия. Неговият Баща го бе изпратил да намери сестра си, а не майка си. Майка му, която по право беше кралица, не беше важна. За Бащата важна бе надарената му сестра. Всичко пасваше и добиваше смисъл. Теорията му обхващаше всички факти и не пропускаше нищо от онова, за което можеше да се досети. По-късно можеше да открие много нейни недостатъци, но точно сега, както го беше учил Бащата, тази теория му вършеше достатъчно работа, за да действа според допускането, че е прав.

Риг отново се съсредоточи върху дирите. Невидимата се движеше бързо към вратата, от която беше излязла, и то много по-бързо. Което всъщност означаваше, че прескача напред във времето на още по-малки интервали или по-нарядко, а това на свой ред означаваше, че отразява повече фотони. И наистина, Риг успя да различи призрачна форма, която тичаше – тичаше толкова бавно, че с десетина крачки все още можеше да я настигне.

Ето как Невидимата се бе научила да бяга – като разменя при бягството малко от невидимостта си срещу скорост.