Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
татуировки ръка, сякаш знаеше, че той се бори с емоциите си. —Поздравления.
Джон примигна бързо, а гърдите му се стегнаха.
Още ли съм си… аз?
— Да. Винаги ще си останеш ти.
— Да тръгвам ли? — чу се женски глас.
Джон обърна глава. Лейла стоеше в сумрачния ъгъл. Съвършеното й
лице и съвършеното й тяло бяха скрити в сенките. Втвърди се на мига.
Сякаш някой беше инжектирал стомана в члена му.
Размърда се, за да се убеди, че е покрит, и благодари на Бога, че
върху него имаше одеяло. Отпусна се обратно на възглавницата. Рот
говореше нещо, но вниманието на Джон беше насочено към онова между
краката му и към жената в ъгъла.
— За мен ще е удоволствие да остана — каза Лейла с дълбок поклон.
Това, че ще остане, е хубаво, помисли си Джон. Оставането й беше…
Я чакай. Как пък не беше добре. Та той нямаше да прави секс с нея.
Тя пристъпи напред към светлината, хвърляна от нощната лампа.
Кожата й беше бяла като лунна светлина и гладка като сатенен чаршаф.
Сигурно бе и мека също така… под допира на ръцете му, на устните му…
под тежестта на тялото му. Изведнъж почувства изтръпване от двете
страни на челюстта си, после нещо се издаде напред. Бързо провери с език
и усети острите върхове на кучешките си зъби. Желание за секс
изпълваше цялото му тяло и той погледна встрани от нея.
Рот се засмя леко, сякаш бе наясно какво се случва с Джон.
— Ще ви оставим сами. Джон, в края на коридора сме, ако имаш
нужда от нещо.
Бет се наведе и леко докосна ръката му със своята, като че отгатнала
колко е чувствителна кожата му.
— Много се гордея с теб.
Очите им се срещнаха и му се прииска да отговори: И аз с теб.
В което нямаше абсолютно никакъв смисъл. Така че вместо това
изписа:
Благодаря.
Секунда по-късно те вече си бяха тръгнали. Вратата се затвори и
двамата с Лейла се озоваха сами. Имаше чувството, че контролира тялото
си, колкото ако яздеше разбеснял се мустанг.
Тъй като не беше безопасно да гледа към Избраницата, той насочи
поглед към банята. През отворената врата видя мраморната душ кабина и
възбудата му стана неудържима.
— Имате ли желание да се изкъпете, Ваша светлост? — попита Лейла.
— Да ви пусна ли водата?
Той кимна, с желание да я ангажира някак, докато реши какво да
прави със себе си.
Вземи я. Люби я. Направи го по дванайсет различни начина.
Добре, не с това трябваше да се занимава.
Душът заработи и Лейла се върна. Преди да разбере какво се случва, одеялото бе отметнато от тялото му. Посегна да се прикрие с ръце, но
преди да го направи, тя успя да зърне ерекцията му.
— Нека ви помогна в банята — гласът й беше дрезгав и тя огледа
тялото му с одобрение.
Което увеличи размерите на скритото под дланите му още повече.
— Ваша светлост?
Как да говори на езика на жестовете в тази ситуация?
Нямаше значение. Тя и бездруго не би го разбрала.
Джон поклати глава и се изправи до седнало положение, като
продължи да се прикрива с едната ръка, а другата използва за опора.
Почувства се като маса с разхлабени болтове. Сякаш съставните му части
вече не си пасваха. Пътешествието до банята беше изпълнено с
препятствия, въпреки че на пътя му нямаше нищо.
Вече поне не беше фокусиран изцяло върху Лейла.
Той стана и се заклатушка към банята, като продължаваше да се
прикрива с ръка. Опита се да не мисли за голите си задни части на показ
пред Лейла. Докато се движеше, в главата му изникна образът на
новородени кончета с крака, огъващи се като сламки в опит да се
задържат да не паднат. Беше точно като тях. Коленете му се канеха да го
изоставят всеки момент и той щеше да се просне на пода като пълен
идиот.
Добре. Стигна до банята. Добра работа.
Дано сега успееше да избегне сблъсъка в мраморните стени. Въпреки
че усещането за чистота си струваше контузиите. Само дето дори душът, за който така копнееше, беше труден за понасяне. Като влезе под топлата
струя, имаше усещането, че го шибат с бич, и изскочи обратно навън.
Колкото да зърне с крайчеца на окото си как Лейла се съблича.
Мили Боже… Беше красива.
Когато се присъедини към него, той остана без думи, и то не заради
неспособността му да говори. Гърдите й бяха налети, с нежнорозови зърна
в средата на тази пищност. Талията й изглеждаше достатъчно тънка, че
той да може да я обгърне с ръце. Бедрата й бяха в идеален баланс с
крехките й рамене. А женствеността й… тя бе изцяло на показ — гладка
кожа без нито едно косъмче и цепка с две гънки, които той отчаяно