Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
знаеше как се чувства, защото същото му се беше случвало няколкото
пъти, когато се бе разкривал пред някого. Продължи да гали ръката й, докато тя не вдигна очи към него. Не каза нищо повече и той разбра какво
чака.
— Да — пророни той. — Вързаха ме.
— И беше в съзнание през цялото време, нали?
Гласът му се сниши до шепот.
— Да.
Тя докосна лицето му и прокара ръка по вече брадясалата му буза.
— Ти уби ли ги след това?
Той вдигна ръката с ръкавицата.
— Тя се погрижи. Светлина прониза тялото ми. И двамата, чиито ръце
бяха върху мен, паднаха като камъни.
— Добре.
По дяволите… Той я обожаваше.
— От теб би станал чудесен воин, знаеш ли?
— Аз съм воин. Смъртта е моят враг.
— Да, така е — Господи, толкова бе логично да открие сродна душа у
нея. Тя беше боец… като него. — Скалпелът е твоят кинжал.
— Да.
Останаха така, хванати за ръце и с погледи, насочени един към друг.
Неочаквано тя погали с пръст долната му устна. Той вдиша със свистене, а тя пошепна:
— Да знаеш, не е задължително да съм заспала.
23.
Когато Джон се върна в съзнание, гореше от висока температура.
Сякаш кожата му беше направена от пламъци, кръвта му беше течна лава, а костният мозък бе пещта, където бушуваше огънят. С отчаяното желание
да се разхлади, той се опита да свали дрехите си и установи, че не носи
риза, нито панталон. Гърчеше се чисто гол.
— Вземете китката ми — чу се женски глас някъде вляво и отгоре и
той изви глава по посока на звука. Потта се стичаше подобно на сълзи по
лицето му. Или може би плачеше?
Боли, произнесе с устни.
— Ваша светлост, вземете китката ми. Разрезът е направен.
Нещо се притисна до устните му и ги навлажни с вино, тежко вино.
Инстинктът се надигна у него като звяр. Огънят, който чувстваше, всъщност беше глад. И това, което му се предлагаше, беше храната, от
която се нуждаеше. Впи се в това, което се оказа, че е нечия ръка, отвори
широко уста и започна да преглъща на големи глътки.
Боже… Това беше вкусът на земята и на живота. Опияняващ, силен и
завладяващ. Светът започна да се върти около него като балерина на
палци, като карнавално шествие, като безкраен вихър. Насред целия този
водовъртеж той преглъщаше лакомо, осъзнал, без да му се обяснява, че
онова, което влизаше в гърлото му, бе единственият антидот срещу
смъртта.
Храненето продължи с дни и нощи. Изминаха цели седмици. Или
може би беше с времетраенето на едно мигване? Изненада се, че все пак
имаше край. Не би се шокирал, ако научеше, че ще прекара остатъка от
живота си на предоставената му китка. Разхлаби захапката си и отвори
очи.
Лейла, русата Избраница, седеше до него на леглото с бялата си роба, ослепителна като слънчева светлина за чувствителните му очи. Рот стоеше
заедно с Бет в ъгъла. Бяха се прегърнали със загрижени лица.
Промяната. Неговата промяна.
Повдигна ръце и изписа с жестове, сякаш беше пиян.
Това ли беше?
Рот поклати глава.
— Не още. Наближава.
Наближава?
— Поеми дълбоко въздух няколко пъти — нареди кралят. — Ще ти е
нужен. Ние сме тук, чу ли? Няма да те изоставим.
По дяволите, точно така. Преобразяването имаше два етапа. И
трудната част още предстоеше. За да пребори страховете си, той си
напомни, че Блей беше преминал през това. Също и Куин.
Както и всички останали братя. И сестра му.
Срещна тъмносините очи на Бет и изведнъж му се яви смътно
видение. Беше в някакъв клуб… в готически клуб с… Тормент. Не, наблюдаваше Тор и още някого. Едър мъж, с размерите на някой от
братята, чието лице не можеше да види.
Джон се намръщи в почуда защо би му хрумнало подобно нещо и
после чу странен разговор.
Тя ми е дъщеря, Тор.
Тя е получовек, Ди. А ти знаеш какво е отношението му към хората.
Тормент поклати глава. Моята пра-пра-прабаба е била като нея, но да си
ме чул да го споменавам пред него?
Говореха за Бет… което значеше, че този с неясните черти беше
бащата на Джон, Дариъс.
Джон се напрегна в опит да се фокусира върху видението, с
надеждата да успее да зърне лицето на баща си, макар и веднъж. Дариъс
вдигна ръка, за да привлече вниманието на сервитьорката, и посочи
празната си бутилка от бира и почти празната чаша на Тор.
Няма да позволя още едно от децата ми да умре, каза той. Не и ако
има възможност да я спася. Освен това не се знае дали изобщо ще се
преобрази. Може би в крайна сметка ще си живее щастливо, без дори да
разбере за мен. Случвало се е и преди.