Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
копнееше да разтвори.
Прикри се плътно с две ръце, сякаш имаше опасност членът му да
скочи от таза.
— Ще разрешите ли да ви измия? — попита тя, докато парата се
стелеше помежду им като фина тъкан, носена от лек бриз.
Възбуденият му член, скрит зад шепите му, потръпна.
— Ваша светлост?
Той кимна. Тялото му пулсираше. Сети се как Куин разказваше какво
е правил с младата жена вампир. О, Боже… Сега това се случваше с
Джон.
Тя взе сапуна и го разтърка между дланите си, като го завърташе
отново и отново. По плочките започна да се стича пяна. Той си представи
члена си в ръцете й и му се наложи да поеме дълбоко въздух.
Погледни как се полюшват гърдите й, каза си и облиза устни. Чудеше
се дали ще му позволи да я целуне там. Какъв ли беше вкусът й? Дали
щеше да го допусне между…
Членът му потрепна и той издаде умолително стенание.
Лейла остави сапуна в малкия съд на мраморната стена.
— Ще бъда нежна, защото в момента сте много чувствителен.
Той преглътна и се помоли да не загуби контрол върху себе си, когато
покритите й с пяна ръце се приближиха и се настаниха на раменете му. За
съжаление очакването носеше по-голяма наслада от действителността.
Леките й докосвания бяха като шкурка върху изгоряла на слънцето кожа…
и все пак той копнееше за този допир.
Копнееше за нея. В наситения с аромат на френски сапун горещ и
влажен въздух дланите й се плъзнаха по ръцете му, после обратно нагоре
към вече масивните му гърди. Сапунена пяна покри стомаха и ръцете му и
започна да се стича на големи капки.
Той се загледа в лицето й, докато тя галеше гърдите му. Изражението, с което светлозелените й очи обхождаха чисто новото му огромно тяло, бе
повече от еротично.
Тя жадуваше, помисли си. Жадуваше за това, което държеше в ръцете
си. Жадуваше за това, което той искаше да й даде.
Тя отново взе сапуна и коленичи на плочките пред него. Косата й все
още бе прибрана в кок и на него му се прииска да я разпусне. Искаше да
види как изглежда мокра и полепнала по гърдите й.
Тя положи ръка на прасеца му, после я придвижи нагоре и вдигна
поглед към него.
Джон изпъшка и се олюля, при което удари рамото си.
— Отпуснете ръце, Ваша светлост.
Въпреки че беше ужасен от това, което следваше, той искаше да й се
подчини. Ами ако се изложеше като последен глупак? Ами ако свършеше
върху лицето й, неуспял да се сдържи? Ами ако…
— Ваша светлост, отпуснете ръце.
Той бавно отдръпна ръце и членът му щръкна право напред, като не
само се опълчваше на гравитацията, ами бе неуязвим срещу нея.
О, Боже. О, Боже… Ръката й се приближаваше.
В мига, в който го докосна, ерекцията му спадна. Изведнъж видя себе
си на мръсно стълбище. С опрян до гърлото нож. Насилван, докато
плачеше беззвучно.
Джон се дръпна от ръцете й препъвайки се излезе изпод душа.
Мокрите му стъпала и нестабилни колене го караха да се пързаля по пода.
За да избегне падане, той седна на тоалетната чиния.
Никакво достойнство. Никаква мъжественост. Колко типично. Най-
после имаше желаното тяло, но в него не беше повече мъж, отколкото в
предишното си дребно телце.
Водата спря и той чу Лейла да се увива в кърпа.
— Искате ли да си вървя? — попита го с треперещ глас.
Той кимна, прекалено засрамен, за да я погледне.
Когато доста по-късно вдигна поглед, беше сам. Сам и премръзнал.
Топлината от душа беше изчезнала. Цялата великолепна пара си беше
отишла, сякаш никога не я бе имало.
Първият му път с жена… и ерекцията му беше спаднала. Повдигаше
му се.
Ви разкъса кожата на Джейн с кучешките си зъби, проникна в шията
й, проби вената и впи устни. Тъй като тя беше човек, изпълнилата го
енергия не идваше от състава на кръвта й, а от факта, че беше нейната.
Целта му беше да усети вкуса й. Да я вкуси… и да погълне частица от нея.
Когато тя извика, той знаеше, че не е от болка. Тялото й излъчваше
възбуда и аромата му се засилваше, докато той получаваше от нея
желаното — женствеността й и кръвта й.
— Свърши заедно с мен — произнесе той дрезгаво и освободи шията
й, като я остави да се подпре отново на умивалника. — Свърши… заедно…
с мен.
— О, Боже…
Ви стигна до кулминацията притиснат в нейните хълбоци и тя
достигна до края заедно с него. Тялото й беше поело възбудата му точно
както той беше поел от кръвта й. Размяната му се стори честна и
удовлетворяваща. Част от нея беше в него и част от него беше в нея. Беше
добре. Беше хубаво.
Моя.
След като всичко свърши, и двамата дишаха тежко.