Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Добре ли си? — попита той задъхано, с ясното съзнание, че този
въпрос никога не беше излизал от устата му след секс.
Тя не отговори и той се отдръпна леко от нея. По бледата й кожа
личаха следите, оставени от него. Червени петна от грубия му допир.
Оставяше такива върху всяка, с която правеше секс. Обичаше грубостта.
Имаше нужда от нея. Но досега никога не се беше тревожил какво оставя
след себе си по телата на другите.
Този път белезите го тревожеха. Разтревожи се дори още повече, когато избърса устата си с ръка и по нея останаха капки от нейната кръв.
О, Боже… Използвал я беше твърде брутално. Беше се отнесъл
прекалено грубо.
— Джейн, толкова…
— Невероятно — тя поклати глава и разлюля русата си коса около
лицето си. — Това беше… невероятно.
— Сигурна ли си, че не…
— Просто невероятно. Само че ме е страх да пусна умивалника, защото може да падна.
Изпълни го облекчение. Почувства се опиянен.
— Не исках да те нараня.
— Ти ме изуми… но по такъв начин, че ако имах близка приятелка, бих й се обадила и бих казала: Това беше сексът на живота ми.
— Добре. Това е… добре — не искаше да се откъсва от нея, особено
след тези й думи, но отдръпна бедра от хълбоците й и я освободи.
Тя беше прекрасна в гръб. Зашеметяващо красива. Толкова, че отново
я искаше.
Ви изправи бавно Джейн и погледна към отражението й в огледалото.
Очите й блестяха, устата й беше отворена, а лицето й беше поруменяло.
Следите от ухапването му на врата й бяха точно там, където ги искаше
той. На място, където всеки можеше да ги види.
Обърна я с лице към себе си и прокара облечения си в ръкавица
показалец по гърлото й, докосвайки тънката струйка кръв, стичаща се от
мястото на пробождането. Облиза черната кожа, наслаждавайки се на
вкуса й, с желание за още.
— Ще затворя раните.
Тя кимна и той наведе глава. Плъзна нежно език по дупчиците, затвори очи и забрави за всичко около себе си. Следващия път му се
искаше да го направи между краката й и да се впие във вената, намираща
се там, където се събираха бедрата. Така щеше да може ту да смуче от
кръвта й, ту да я целува.
Пресегна се и пусна душа, после съблече блузата й. Гърдите й бяха
покрити с бял сутиен. Розовите им върхове прозираха под красивия десен.
Той се наведе и засмука едно от зърната й през фината тъкан. Наградата
му беше ръката й, заровена в косата му, и стенанието, разнесло се от
гърлото й. Той изръмжа и плъзна ръка между краката й.
Оставеното от него беше по вътрешната страна на бедрата й и
въпреки че това го превръщаше в глупав мръсник, той искаше то да си
остане там. Дори искаше да добави още.
Да, това беше инстинктът на обвързания вампир. Искаше тя да носи
част от него така, както носеше кожата си по цялото тяло.
Той свали сутиена й и я побутна към душа. Намести я под струята, като я държеше за раменете. Пристъпи към нея. Долнището на пижамата
му се намокри. Чувстваше със стъпалата си гладкия мраморен под.
Отмести русите кичури от лицето й и я погледна в очите.
Моя.
— Още не съм те целунал — промълви той.
Тя се изви към него, като използва гърдите му за опора. Точно както
искаше той.
— Не и по устата.
— Може ли?
— Моля те.
По дяволите. Беше нервен, докато гледаше устните й. Което не беше
чудно. Беше правил толкова много секс през живота си. Във всякакви
варианти и комбинации. Но перспективата да я целуне както е редно, заличи целия му предишен опит. Почувства се като девственик. Без идея
какво върши и с треперещи колене.
— Ще го направиш ли? — попита тя, защото той се забави.
По дяволите.
На лицето й се изписа усмивка, подобна на тази на Мона Лиза.
— Ела тук.
Тя го придърпа надолу към себе си, наклони глава на една страна и
притисна устните си към неговите. Тялото на Вишъс потръпна. И преди
беше чувствал мощ. Своята собствена — в мускулите си. Тази на
проклетата му майка, определяща съдбата му. Тази на краля, ръководещ
живота му, и тази на братята му, докато вършеха задълженията си. Но
никога досега не беше допускал нечия мощ да го завладее. Сега, когато
обхвана лицето му между дланите си, Джейн го владееше.
Той я придърпа още по-близо и притисна устни към нейните.
Сливането беше сладост, която никога не беше вярвал, че ще пожелае, а
още по-малко, че ще почита. Когато се отдели от нея, той насапуниса
всички извивки на тялото й и я изплакна с вода. Изми косата й с шампоан.
Грижата за нея беше като дишането… Автоматична реакция на тялото