Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
и съзнанието, за която не се налагаше да мисли.
Спря водата, подсуши я с кърпа, после я вдигна на ръце и я отнесе в
леглото. Тя се излегна върху черните му завивки с ръце над главата и
леко разтворени крака. Прекрасна гледка на порозовяла женска кожа.
Тя погледна през полузатворените си клепачи.
— Пижамата ти е мокра.
— Да.
— Твърд си.
— Така е.
Тя изви гръб на леглото и от таза до гърдите тялото й се превърна в
дъга.
— Ще направиш ли нещо по въпроса?
Той оголи зъби и изсъска.
— Ако ми позволиш.
Тя отмести единия си крак и у него лумна пожар. Вътрешността й
блестеше влажна, но не от душа.
— Това на «не» ли ти прилича? — попита го дяволито.
Той събу долнището на пижамата си и се озова върху тялото й за
части от секундата, намести се и потъна в нея. Беше толкова по-хубаво
така, в реалността, а не по време на сън. Тя достигна до оргазъм веднъж, два пъти… и отново, а сърцето му се късаше.
За първи път правеше секс с някого, когото обичаше.
Почувства паника заради слабостта си. Как, по дяволите, се беше
случило това?
Но пък това беше последният му — единствен — допир с любовта. Тя
нямаше да помни нищо. Така че в крайна сметка сърцето й нямаше да бъде
разбито.
Липсата на спомени правеше ситуацията по-безопасна и за него.
Както в онази нощ, когато се бяха напили с Рот и той се беше
разприказвал за майка си.
Колкото по-малко се знаеше за него, толкова по-добре.
Но защо мисълта за изтриването на спомените й предизвикваше болка
в гърдите му?
Боже, тя щеше да си тръгне толкова скоро.
25.
От Другата страна Кормия излезе от храма на Примейла и изчака
Директрис да затвори огромните златни врати. Храмът беше на върха на
хълм и изглеждаше като златна корона върху него. Оттам се откриваше
гледка към обителта на Избраниците: белите сгради и храмовете, амфитеатърът, покритите пасажи. Пространството между сградите беше
покрито с ниска бяла трева, която не растеше, никога не се променяше и
както винаги, хоризонтът почти не се виждаше, с изключение на
мъглявите очертания на далечна бяла гора, която представляваше
границата. Единственият цвят в композицията беше светлосиньото небе, но и то избледняваше в далечината.
— С това урокът ти приключва — съобщи Директрис, като свали от
врата си изящната верижка с ключовете и заключи вратите. — Според
традицията трябва да се подложиш на първия пречистващ ритуал, когато
дойдем за теб. Дотогава би трябвало да размишляваш каква чест ти е
оказана и как ще служиш за благото на всички нас.
Думите бяха изречени със същия твърд тон, с който Директрис обясни
какво ще прави Примейлът с тялото на Кормия. Отново и отново. Всеки
път, когато поискаше.
В очите на Директрис просветна пресметливо пламъче, когато отново
постави огърлицата на врата си и ключовете с леко звънтене се наместиха
между гърдите й.
— Довиждане, сестро — сбогува се Директрис и тръгна надолу по
хълма. Бялата й роба се сливаше с цвета на земята и сградите. Още бяло, което се отличаваше единствено защото се движеше.
Кормия допря длани до бузите си. Директрис беше казала — не, беше
гарантирала, — че това, което ще й се случи под Примейла, ще е
болезнено, и Кормия й вярваше. Откровените подробности бяха шокиращи
и тя се боеше, че няма да понесе церемонията по сливането, без да се
пречупи и да опозори всички Избраници вкупом. Като тяхна
представителка трябваше да се държи подобаващо и с достойнство или
щеше да опетни вековната традиция, на която служеше.
Тя погледна през рамо към храма и притисна с ръка корема си ниско
долу. Беше плодовита като всички други Избраници, и то по всяко време.
Можеше да зачене от Примейла още от първия си контакт с него.
О, Скрайб Върджин, защо точно тя трябваше да бъде набелязана?
Когато пак се обърна, Директрис беше в подножието на хълма и
изглеждаше мъничка в сравнение с извисяващите се сгради, а беше
толкова внушителна в действителност. Повече от всеки или от всичко
друго тя даваше тон на нещата. Съдбата им бе да служат на Скрайб
Върджин, но Директрис бе тази, която командваше живота им. Поне до
пристигането на Примейла.
Кормия си помисли, че Директрис не иска мъжа в своя свят.
Точно за това на Скрайб Върджин беше предложено да избере
Кормия. От всички жени, които можеха да бъдат избрани и щяха да са
очаровани, тя бе най-незаинтересованата и най-малко способна да угоди.
Това бе една пасивно агресивна декларация срещу промяната във