Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Наля си ново кафе и продължи:
— Така че разбирам какво ти беше вчера. Вярно е, че не знаеше тази история, но би трябвало да ме познаваш по-добре.
— Джоуни…
— Наясно съм, че имаше нужда да побеснееш малко, но е глупаво и обидно за мен да смяташ, че бих се настроила срещу теб заради това.
— Абсолютно си права. Би трябвало да те познавам по-добре — кимна Рийс, като хвърли бърз поглед към шефката си, която тъкмо вадеше бисквитите от фурната. — Беснях най-много срещу теб и Броуди, защото сте ми най-близки. На вас двамата се доверявам най-много.
— Това е сериозен комплимент.
— Ло дойде ли в ресторанта след срещата ни в бакалията?
— Дойде. Линда-Гейл, отваряй вече! Но тъй като не приемам заповеди от теб, ще си получиш чека в деня за заплати, също като всички други.
— Съжалявам, наругах и него, и горкия Мак Дръбър.
— Зрелите мъже трябва да могат да се справят с женски изблици от време на време.
Линда-Гейл изсумтя и Джоуни я стрелна с поглед.
— Но някои така и не узряват. Цял живот си остават разглезени момченца. Единственият начин да нараниш чувствата на Ло, Рийс, е да го стиснеш за топките му. Те са единственото, което го вълнува.
— Ло може да е всякакъв, Линда-Гейл — меко каза Джоуни, — но все пак е мой син.
Келнерката почервеня и сви рамене.
— Не мога да си променя чувствата към него. Но, ако се тревожиш, че се е обидил, Рийс, спомена ми колко си била разстроена и дори ти съчувстваше.
Вратата на ресторанта се отвори широко.
— Здрасти, докторе. Здрасти, Мак — извика Линда-Гейл и грабна каната с кафе. — Доста сте подранили тази сутрин.
Рийс се притесни, но побърза да извади яйцата и бекона.
— Не мисля, че и Мак ти е сърдит — успокои я Джоуни, като я потупа нежно по рамото. — Вземи си почивката по-късно и от кабинета ми се обади на доставчика на продукти. Ще ти отпусна бюджет от петдесет долара, нито цент повече, за да поръчаш някои от луксозните подправки, за които вечно хленчиш.
— Мога да направя доста неща с петдесет долара.
Поне като начало, помисли си Рийс доволно.
— Е, сега определено изглеждаш по-добре — промърмори Джоуни.
В сепарето доктор Уолъс се нахвърли енергично върху палачинките си. Днес не бе денят му за богата закуска, но му бе трудно да се въздържи, след като Мак го бе поканил на сутрешна среща. А ако изпиеше втора чаша истинско кафе, вместо безкофеиново, нямаше да умре.
— Мак, знаеш, че не мога да обсъждам медицинските проблеми на Рийс. Работата на лекаря е поверителна.
— Не те моля да ги обсъждаш, а да ми кажеш какво мислиш. Смятам, че момичето си има неприятности. Не я видя вчера — каза Мак, като размаха вилицата си. — Аз обаче я видях.
— Чух достатъчно по въпроса.
— Не бях сигурен, че ще я заваря тук — замислено отбеляза Мак. — Всъщност смятах, че вече е потеглила на път.
— Може би има причина да остане.
— Не знам, докторе — загрижено се намръщи Мак.
— Само като си спомня начина, по който нахлу в магазина… Беше бясна, разбира се, но и не изглеждаше добре. Разтревожих се за нея и отидох да проверя как е, след като затворих. Но апартаментът й бе заключен, а колата й бе изчезнала. Реших, че е напуснала града.
Мак започна яйцата си.
— Реших да поговоря с теб по въпроса. И си призна вам, че страхотно се учудих, когато я видях в кухнята тази сутрин. Почувствах и известно облекчение, разбира се. Не ми се нравеше мисълта, че е потеглила на път в това състояние.
— Хората изпадат в подобни състояния, Мак — увери го докторът, като се засмя на угриженото му лице.
— Някои по-често от други. Явно Рийс е преживяла тежък ден вчера.
— Това е другият проблем.
Мак хвърли бърз поглед към бара, за да се увери, че Линда-Гейл не се приближава към тях, за да допълни чашите им. Джубоксът мълчеше — до десет сутринта Джоуни не разрешаваше музика, но шумът от разговорите на околните бе достатъчен да заглуши гласа му.
— Първо, смятам, че не беше разумно от страна на Рик да я кара да отиде сама при него и да гледа онези ужасни снимки. Господи, докторе, повечето жени не биха могли да понесат подобна гледка. А Рийс е преживяла зловещи неща. Рик трябваше да покани и теб в участъка.
— Мак, не мисля, че шерифът е трябвало да ме вика. Аз съм семеен лекар, а не психиатър.
— Трябваше да си там — упорито повтори Мак. — Второ, вчера Рийс спомена, че убитата не е същата жена, която е видяла край реката. Въпреки че би трябвало да е тя, нали? Не сме в Ню Йорк. Тук не убиват хората безразборно.
— Не разбирам накъде биеш.
— Чудя се дали Рийс просто не иска това да е друга.