Избрани творби в осем тома (Том 6)

ДЬО СЕН ВАЛИЕ (без да поглежда смешника)

Обида при това! Но като крал сега

изслушайте поне и моята тъга.

Да стигна бос до Грев116 — законът ме застави

и там като насън получих милостта ви.

Благослових ви, без да зная мисълта,

която всеки крал прикрива в милостта.

Помилвахте ме, но с цената на позора.

Не уважихте сам по-възрастните хора,

кръвта на Поатие, дворянска с векове.

На връщане от Грев се молих с часове

да ви дари сам бог с десница по-корава

и с дългите ми дни във дни на бойна слава.

Но вие, Франсоа дьо Валоа117, в нощта

на този ден без срам, без милост към плътта,

във свойто ложе — гроб на женска добродетел,

безчинствахте, дори за миг не се досетил,

че се петни, скверни, руши едно дете —

графиня Дьо Брезе, Диана Поатие!

Какво? Докато аз пред своя съд застана,

ти в Лувър тичаше, о, прелестна Диана,

към краля, посветен за рицар от Байар118,

младеж, потърсил сам насладите на стар…

Тъй твоя стар баща, след милостта на краля,

види как твоя срам в нозете му се валя.

О, страшен дървен под скован бе от палач

във изгрева на Грев — и трябваше по здрач

да се превърне той в легло на дъщерята

или пък ешафод да стане на бащата.

О, господи, какво помисли в своя свод,

когато сам видя на този ешафод

да се търкаля в кръв, престорена, че страда,

самата кралска страст, облечена в пощада?

Не сторихте добре! На стареца с кръвта

да бе поруменял паважа вечерта,

бе друго нещо, сир! Той, стар и честен жител,

го заслужаваше, при туй бе предводител.

А да премажете под тържествуващ крак

една жена в сълзи, изплашена — о, как

е грозно! Затова и сметка ще платите.

Решили сте чрез власт за миг да победите.

Бащата беше ваш, но дъщерята — не.

Поставихте ръка на моите рамене

и после „милост“ сам нарекохте позора.

Да бяхте сам дошъл при мене във затвора,

бих ви извикал аз: „О, искам да умра!

Спасете моя род и мойта дъщеря!

Да. Гроб, а не позор! За мене бе решено.

Да бъда без глава, не с чело осквернено.

О, всемогъщ кралю! Понеже тъй на вас

би казват тук, нима не е във ваша власт

една глава на граф почтен да бъде взета,

когато вместо туй честта му е отнета?“

Това бих казал, сир! Защото вечерта

във моя осквернен ковчег, покрит с цветя,

по бялата брада целувайки ме в храма,

за честния баща пречистата Диана

би се помолила на бога с нежен глас.

Не съм дошъл сега да си я искам аз.

Човек, изгубил чест, родът си също губи.

Не мисля тя дали ви мрази, или люби.