Конспирация за Короната

Майрън седна на дървения под в ъгъла, придърпвайки колене към

брадичката си и отпусна глава на стената.

– Защо аз трябваше да бъда единственият оцелял? – промърмори в

празната стая. – Защо трябваше да бъда оставен? Защо съм прокълнат с

безпогрешна памет, за да си припомням всяко лице, всеки писък, всеки

плач?

Както обикновено, Майрън заплака. Нямаше кой да го види, така че

той остави сълзите необезпокоявани да обливат бузите му. Плачеше на

пода в трепкащата светлина на свещта и скоро заспа.

Потропването на вратата го стресна и той се изправи. Надали бе спал

дълго, защото свещта още гореше. Отиде до вратата и открехвайки я, над-

никна навън. На прага стояха двама в тежки зимни наметала.

– Майрън? Ще ни пуснеш ли или ще ни оставиш да замръзнем?

– Ейдриън? Ройс! – възкликна монахът, докато разтваряше вратата.

Незабавно прегърна Ейдриън и сетне се обърна към Ройс, решавайки

след кратка пауза, че за него ръкостискането ще е по-подходящо.

– Мина известно време – каза Ейдриън, очиствайки снега от боту-

шите си. – Колко книги си приключил?

Майрън изглеждаше смутен.

– Имах известни затруднения с аклиматизацията, но ще ги довърша.

Не е ли чудесно това място? – каза, опитвайки се да звучи искрен. – Бе

много любезно от страна на Негово Величество да ми предостави всичко

това. Имам достатъчно пергамент за години напред, а мастилото? За него

изобщо няма да отварям дума. Както е казал Финилесс, „Не би могло да

бъде повече събрано, ни светът да бе опразнен в дъх на времето.“

– Значи ти харесва тук? – попита Ейдриън.

– О, да, страхотно е. Наистина няма какво повече да се желае – крад-

ците си размениха погледи, чието значение монахът не можа точно да

228

Майкъл Дж. Съливан

разбере. – Ще желаете ли нещо… може би чай? Кралят е много благоск-

лонен към мен. Дори имам и мед за подслаждане.

– Аз бих изпил един чай – каза Ройс.

Майрън отиде към плота, за да вземе съд.

– Та какво правите вие двамата навън по това време? – запита, сетне

се изсмя на себе си. – О, не ми обръщайте внимание, очевидно не е късно

за вас. Предполагам работите през нощта.

– Нещо такова – каза Ейдриън. – Току-що се върнахме от пътуване

до Чадуик. Отивахме в „Розата и бодилът“, но искахме първо да се отби-

ем тук и да ти съобщим новините.

– Новини? Какъв тип новини?

– Ами, мислех си, че може да са добри, но вече не съм толкова сигу-

рен.

– И защо? – запита монахът, докато наливаше вода.

– Защото би означавало да напуснеш това място.

– Така ли? – обърна се рязко Майрън, разплисквайки водата.

– Ами да, но ако си толкова привързан към магазина, бихме могли…

– Да отида къде? – нервно запита Майрън, оставяйки каната и забра-

вяйки за чая.

– Ами – започна Ейдриън, – Олрик ни предложи каквото си поиска-

ме за отплата, че спасихме сестра му, но като се има предвид как Ариста