Конспирация за Короната

в качеството на съветник. Той помагаше на младия принц да заеме бащи-

ната си роля.

На месечината от погребението на крал Амрат бе проведена корона-

цията на принца. По това време снеговете се бяха завърнали и градът бе-

ше отново побелял. Всички дойдоха на церемонията, но само малка част

можаха да се поберат в Мареската катедрала, където се състоя корона-

цията. Болшинството съзря новия си крал си само за малко, докато той

се връщаше в замъка в открита карета или докато стоеше на балкона под

съпровода на тромпети.

Празненствата продължиха цял ден. Певци и артисти бяха наети да

забавляват гражданите. Замъкът дори осигури безплатна бира и редици

отрупани с всякаква храна маси. Вечерта, която настъпи по-рано заради

скъсяването на деня, хората се изсипаха в местните кръчми и странноп-

риемници, които бяха пълни с извънградски посетители. Местните раз-

казваха историята на Медфордската битка и станалата вече прословута

226

Майкъл Дж. Съливан

легенда за принц Олрик и крадците. Тези истории все още бяха популяр-

ни и не показваха признаци за скорошно изчерпване. Денят бе изтощите-

лен и в крайна сметка дори и светлините в публичните домове угаснаха.

Една от малкото сгради, където все още имаше светлина, се нами-

раше на улица Занаятчийска. Бе представлявала шапкарница, но предни-

ят собственик, Лестър Фърл, бе умрял в провелата се преди месец бит-

ка. Някои казваха, че шапката му с перо привлякла вниманието на нечия

брадва. Оттогава дървеният банер с украсена роялистка шапка бе останал

над вратата, но на витрината нямаше стока. Дори късно през нощта в ма-

газина светеше и все пак никой не бе видян да влиза или излиза. Дребо-

сък в проста роба поздравяваше онези, които бяха достатъчно любопит-

ни, за да почукат. Зад него посетителите можеха да видят стая, изпълнена

с изчистени и изсушени животински кожи. Повечето бяха накиснати във

ванички или висяха опънати в рамки. Имаше късове пемза, игли и конци

и сгънати парчета пергамент, струпани подредено покрай стените. Ста-

ята също приютяваше три бюра, върху чиято повърхност лежаха големи

листове пергамент с внимателно изписан текст. Бутилки с мастило лежа-

ха по рафтовете и в отворените чекмеджета. Мъжът бе винаги любезен и

когато го запитваха какво предлага, той отговаряше: „Нищо.“ Той просто

пишел книги. Тъй като малцина можеха да четат, въпросите обикновено

приключваха тук.

Фактът бе, че в магазина имаше много малко книги.

Майрън Ланаклин седеше сам. Написа половин страница от „Гри-

голския трактат върху имперското обичайно право“ и сетне спря. Стая-

та бе студена и тиха. Изправи се, отиде до прозореца и се вгледа в тъмна-

та, заснежена улица. В град с повече хора, отколкото бе виждал за целия

си живот, той се чувстваше невероятно самотен. Месец беше изминал,