Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Зоуи остана вътре, но задържа клоните разтворени, за да вижда Старк.
- Старк, върни се!
- Не мога, Зи, има нещо, за което трябва да се погрижа.
- Какво? Не разбирам.
Трябва да наритам задника на един безсмъртен. За теб, за мен и за Хийт.
- Но ти не можеш да победиш Калона!
- Сигурно си права, Зи. Но ти можеш. Вярвам в това.
Старк разпери ръце и извика към небето:
Хайде, Калона! Знам, че си тук! Ела да се пребориш с мен. Само така ще се увериш, че Зоуи няма никога да се завърне, защото докато съм жив, ще се боря за нея!
Небето над него започна да посивява. Мрачни нишки като черен пушек се плъзгаха надолу и постепенно придобиха форма. Най-напред се появиха крилете му. Огромни, черни и разперени, те закриха златистия блясък на божественото слънце. После се появи и тялото на Калона. По-масивно, по-силно и по-опасно, отколкото Старк си го спомняше.
Докато кръжеше над него, Калона се усмихна:
- Значи си ти, момче. Пожертвал си се, за да я последваш тук. Работата ми е приключена. Твоята смърт я пленява тук като в капан. Всичко стана по-лесно, отколкото си го представях.
-Грешиш, задник такъв. Аз не съм мъртъв. Жив съм и ще си остана такъв. Както и Зоуи.
Калона присви злобно очи:
- Зоуи няма да напусне Отвъдното.
Отново грешиш и аз съм тук, за да ти го докажа.
- Старк! Върни се обратно! - изкрещя Зоуи от вътрешността на гората.
Калона се обърна към нея. Звучеше тъжен, почти сърцераздирателен:
За нея щеше да е много по-лесно, ако беше оставил човека да изпълни волята ми.
- Точно това ти е проблемът, Калона. Страдаш от божествен комплекс. Само защото си безсмъртен не значи, че ще се разпореждаш тук. А в конкретния случай си в голяма грешка.
Бавно, Калона върна погледа си към Старк. Кехлибарените му очи бяха изпълнени с гняв:
Ти си този, който греши, момче.
- Не съм момче - отвърна Старк със същия тон.
- За мен винаги ще си момче. Незначителен, слаб, смъртен.
- Което значи, че грешиш за трети път. Смъртен не значи слаб. Ела тук да ти го докажа.
- Добре. Нека болката, която това ще причини на Зоуи, да тежи на твоята душа, не на моята.
- Именно, понеже нямаш навика да носиш отговорност за лайната, които забъркваш!
Както Старк предполагаше, тези думи го изкараха от равновесие:
- Не си позволявай да говориш за миналото ми! изрева той.
Калона протегна ръка, от гърчещите се нишки Мрак извади копие, което проблесна зловещо, и скочи на земята.
Вместо да се приземи точно пред Старк, масивните му криле го понесоха напред и надолу, разрязвайки земята в перфектна окръжност около Старк. Под краката му земята потрепери и се разпадна, сякаш адът се отвори под него. Старк започна да пропада надолу.
Падна на дъното и останал без дъх, се опита да се изправи, но зрението му бе замъглено. Над него се разнесе ироничен смях.
- Някакво малко, слабо момче се опитва да си играе с мен. Това дори не е забавно - каза Калона.
Арогантен. Той е по-арогантен дори отколкото аз бях преди.
С мисълта за това, което е бил преди, но вече е превъзмогнал, Старк си пое дълбоко въздух. Зрението му се проясни точно навреме, за да види ярката светкавица, която прониза мрака между Калона и него. Шотландският меч се появи забит в земята.
Старк стисна дръжката и почувства мигновено топлината и пулса на собственото си сърце, щом мечът запя в тон с кръвта му.
Погледна Калона и забеляза изненадата в кехлибарените му очи.
- Казах ти, вече не съм момче.
Старк се хвърли напред без колебание, стискайки меча с двете си ръце, идеално концентриран в геометричните линии на поражение, които се сливаха над тялото на Калона.
ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Зоуи
Изпитах невъобразим шок, когато Калона се появи над Старк. Гледката ми върна спомена за всичко, което се случи в последния ден, преди светът ми да избухне и смъртта, отчаянието и вината да ме погълнат. Кехлибарените му очи срещнаха моите и аз застинах от тъгата, която видях в тях, както и от спомена за предишните пъти, когато вярвах, че виждам в тях човечност, доброта и дори любов.
Но грешах, грешах ужасно.
Заради тази моя грешка Хийт плати с живота си.
После Калона се обърна към моя воин, който го предизвикваше.
Не! О, Богиньо! Накарай го да замълчи. Нека да се върне обратно при мен.
Но Старк сякаш нарочно дразнеше Калона. Не би замълчал. Не би побягнал. Когато Калона се приземи, ме обзе истински ужас. Крилете му изрязаха дупка в земята и Старк пропадна в мрака.