Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Но това не се случи. Явно Неферет беше права. Ако Никс бе забранила на тялото и на душата му да пристъпват в този свят, на мига самият Еребус щеше да се изправи пред него и с всичките си правомощия на неин воин да го изрита оттук.
Така че на Калона му бе разрешена тази свобода, този скапан избор, даден му от богинята, да може да се завърне и да зърне това, което най-силно желае, но да не може да го получи.
Познатият гняв се разгоря в него.
Видя Зоуи и момчето. Не му беше трудно да се досети, че ако просто положи усилия да ги задържи в гората достатъчно дълго, ше е изпълнил задачата си.
Зоуи малко по малко се изпаряваше. Превръщаше се в Каоиник Ши и като такава, нямаше начин да се завърне в тялото си.
Той изпита неприятно, болезнено чувство, че тя ще се превърне в създание, пленено между двата свята, без душа, нито живо, нито мъртво, неспособно да намери покой.
Чувства отново! Дали някога ще се освободи от това? Да. Трябва да има начин. Вероятно Неферет беше права. Вероятно ще се случи, ако се отърве от Зоуи. Тогава ще бъде свободен от всички чувства, които тя провокираше у него - вина, страст и тъга от загубата й.
Макар да си каза това наум, Калона знаеше, че няма да се отърве от тези чувства, ако я остави да се скита тук като сянка. Вината от това ще го преследва вечно.
Калона размишляваше над това, докато наблюдаваше от външната страна на гората как Хийт се опитваше да успокои Зоуи, макар спокойствието да бе непостижимо за нея.
Той я обича, а и тя него. Калона се изненада, че не изпита нито гняв, нито ревност при тази мисъл. Ако животът й не се бе обърнал така, тя щеше да прекара един невинен, земен, щастлив човешки живот с това момче.
Изведнъж Калона осъзна как едновременно би могъл да се отърве от Зоуи и да изпълни обета си към Неферет.
Тя би могла да остане тук с момчето, а това ще я направи щастлива и ще потуши напълно чувството му за вина заради нейната смърт. Ще бъде тук, във владенията на Никс, заедно с детската си любов, а Калона ще се върне на земята свободен от връзката си с нея. На практика за нея ще бъде добре да остане, осъзна той. Няма да познае отново земните болка и тревога. Това изглеждаше напълно задоволително решение.
Калона изхвърли от ума си мисълта какво би било за него да изгуби единственото момиче, което в цели два живота му напомня за невъзможната му любов към богинята и го кара да изпитва чувства.
Вместо това той се концентрира върху момчето. Хийт беше ключът. Неговата смърт причини пръсването на душата й и заради него тя не можеше да събере душата си в едно. Глупав човек! Не осъзнава ли, че само той може да я освободи от чувството за вина и дай помогне да събере душата си?
Не, разбира се, че не го осъзнава. Той беше просто момче. При това не от най-проницателните. Някой трябва да му помогне, за да осъзнае ролята си.
Но момчето беше в гората, а Калона нямаше как да влезе там. Затова той обикаляше и наблюдаваше, докато момчето изпадна в ярост и той използва нишка от тази бурна емоция, за да му прошепне, да го насочи към правилния път.
Доволен, Калона се оттегли към края на гората в очакване. Момчето щеше да помогне на Зоуи да събере душата си, но тя не би го напуснала, не й ако той е пътят, по който тя е постигнала единство. Единствено въпрос на време е, докато земното й тяло загине без душа.
Тогава той би могъл да се завърне в тялото си и обетът му към Неферет ще е изпълнен. А после, помисли си Калона със зловеща усмивка, ще се погрижа Тси Сгили никога повече да няма контрол върху мен.
Старк
Старк видя как Хийт пристъпи от един свят в друг. За миг не можеше да се помръдне, дори за да отиде при Зоуи.
Оказа се прав, Хийт наистина беше по-смел от него. Старк се наведе леко и прошепна:
- Бъди с Хийт, Никс. И нека някак отново да се срещнат със Зоуи. - Устните му се разтеглиха в усмивка и той добави: - Дори това да ми причини големи проблеми в бъдеще.
После вдигна глава, забърса очите си и излезе иззад скалата, като се насочи към Зоуи с бърза крачка.
Тя изглеждаше наистина зле. Косата й се развяваше от вятъра, който като че ли й нашепваше нещо, докато крачеше в кръг. Без да вижда все още Старк, тя вдигна ръка, за да отметне косата от лицето си, и той забеляза, че е започнала да става прозрачна.
Буквално изчезваше малко по малко.
- Зоуи, аз съм.
Звукът от гласа му й подейства като токов удар. Тя подскочи и се завъртя към него.