Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Хийт!
- Не. Аз съм, Старк. Аз... съжалявам за Хийт измърмори той и се почувства глупаво, но не знаеше какво друго да каже.
- Той си отиде.
Тя погледна с празен поглед към мястото, където Хийт стоеше точно преди да изчезне, а после започна да обикаля в кръг. Очите й попаднаха на Старк.
Тя го разпозна и се олюля за миг, спря и обви ръце около себе си.
Старк! - Зоуи не спираше да клати глава. - Не, не и ти, не!
Той се досети какво си е помислила и моментално се доближи до нея, придърпа вдървеното й тяло в прегръдките си и я притисна силно.
Не съм мъртъв. - Той изрече думите бавно и внимателно, като я гледаше в очите. - Разбираш ли, Зоуи? Аз съм
тук, но тялото ми е добре. То е в реалния свят, заедно с твоето. Никой от нас двама ни не е мъртъв.
За миг тя почти се усмихна. Отпусна се в ръцете му и се остави да я задържи на едно място.
Толкова ми липсваше - промърмори тя.
После се отдръпна леко и го разгледа внимателно.
- Ти си моят воин.
- Да, аз съм твоят воин. И винаги ще бъда.
С лека въздишка тя започна отново да крачи.
Той тръгна с нея, без да е напълно сигурен как да спечели доверието на тази призрачна и странна версия на Зоуи. Спомни си, че Хийт й говореше сякаш е съвсем нормална, така че без да обръща внимание на обърканите й думи и че не може да спре на едно място, той взе ръката й, сякаш са тръгнали на обикновена разходка в гората.
Тук е много хубаво.
- Предполага се да е спокойно.
- Според мен е така.
- Не, не и за мен. Никога повече няма да мога да намеря покой. Загубих тази част от себе си.
Той стисна ръката й:
- Точно затова съм тук. Ще те защитавам, за да събереш частите на пръснатата си душа в едно, а после ще се върнем вкъщи.
Тя не го погледна.
- Не мога. Върни се без мен. Аз трябва да остана тук и да чакам Хийт.
- Зоуи, Хийт няма да се върне тук. Той се върна към живота. Ще бъде прероден. Ще се появи отново, но в реалния свят.
- Не може да е там. Той е мъртъв.
Добре, виж сега. И аз не съм много добър в обясненията за неща с Отвъдното и т.н., но от това, което разбрах, Хийт си тръгна, за да може душата му да се прероди в следващ живот. Така ще можете да се срещнете пак, Зоуи.
Тя спря и се загледа в него, после поклати глава и закрачи отново.
Старк стисна устни, за да не изрече това, което го разкъсваше вътрешно - че не го обичаше достатъчно, че тя би събрала душата си, за да бъде с Хийт, но не и с него.
Старк мислено разтърси себе си за раменете. Тук не ставаше дума само за любов. Знаеше го още когато Сеорас го попита дали би рискувал живота си за Зоуи, дори да знае, че ще я загуби.
Ще остана с нея, беше отвърнал Старк.
Като неин воин, да, но не и като неин любим, отвърна му Сеорас.
Може би не като неин любим.
Старк се загледа отново в Зоуи. Тя беше напълно разбита. Татуировките й ги нямаше. Душата й беше разкъсана. Тя губеше себе си. Все още виждаше добротата и силата й, но тя вече не беше същата като преди. Но дори и с разбита душа, тя бе неговата кралица, неговата банн ри ши.
Но знай, че няма връщане назад, защото такъв е законът. Забрави за воинската ярост, злоба, предубеждение и мъст. Само твоята непоколебима вяра в честта може да ти бъде награда. Няма гаранция, че ще получиш любов, щастие или облага.
Старк беше неин бранител, независимо от всичко. Беше свързан с нея с връзка, много по-силна от всяка любов - честта.
Зоуи, трябва да се върнеш. Не заради Хийт, не заради мен. Трябва да се върнеш, защото така е правилно.
- Не мога. Не е останало достатъчно от мен.
- Затова имаш нужда от помощ. Твоят бранител е тук. Той целуна пръстите й и й се усмихна. Изведнъж си спомни нещо. - Афродита ме накара да запомня едно стихотворение за теб. Написано е от Крамиша. Те със Стиви Рей смятат, че е нещо като указание, което може да ти бъде от помощ.
- Афродита... Крамиша... Стиви Рей... - прошепна Зоуи колебливо, сякаш едва сега си спомня тези имена. - Те са мои приятелки.
- Да, точно така. - Старк отново стисна ръката й. Стори му се, че може да мине през нея. - И така, ето го стихотворението:
Меч с две остриета
С едната страна унищожава
А с другата освобождава
Аз съм твоят гордиев възел
Ще ме разплетеш ли или ще ме унищожиш?
Следвай истината и ще ме намериш по вода
Пречисти ме с огън
Никога вече не ме заравяй под земята
Въздухът ще ти прошепне
Онова, което духът вече знае,
Че дори разбито,