Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Всичко е възможно,
Ако вярваш.
И тогава и двамата ще бъдем свободни.
Когато Старк приключи да рецитира, тя спря за миг, кол-кото да го погледне в очите, и каза:
- Но в това няма никакъв смисъл.
После започна да крачи отново, но той стисна здраво ръката й и я задържа:
- Напротив, има. То се отнася за теб и Калона. Той трябва да направи нещо, за да се освободи оттук. Помниш ли, че двамата сте свързани? .
- Не, вече не сме — каза тя бързо. - Той развали тази връзка, когато счупи врата на Хийт.
Адски се надявам да е така, помисли си Старк, но на глас каза:
- Да, но част от това пророчество вече се е сбъднало. Ти се придържаше към истината и го намери по вода. Следващата част казва, че трябва да го пречистиш през огън. Какво според теб значи това?
- Не знам! - извика Зоуи. Макар да виждаше, че това я ядосва, Старк се зарадва да види оживление в бледото й лице. - Калона не е тук. Няма и огън. Не знам какво може да значи!
Старк продължаваше да държи здраво ръката й.
- Калона е тук. Той дойде след теб. Просто не може да влезе в гората. - А после, без никаква рационална мисъл, той изрече следващите думи, сякаш дойдоха директно от сърцето, а не от ума му, — Огънят ме доведе тук. Поне усещането беше точно като за огън.
Зоуи го погледна и с най-обикновен тон изрече думите, които промениха хода на живота му:
- В такъв случай стихотворението сигурно се отнася за теб и Калона, а не за мен и Калона.
- Какво имаш предвид с това? Как така за мен и Калона?
- Ти също дойде във Венеция. Знаеше истината за чудовищната същност на Калона още преди аз да го разбера. Минал си през огън, за да дойдеш тук. Следващият ред сигурно значи нещо за теб, ако се замислиш над него.
- Двойно заострен меч... - каза той. Шотландският меч беше двойно заострен. С него той унищожаваше и освобождаваше. Знаеше истината за Калона, когато го последва във Венеция заедно със Зоуи. Огнената болка от раните, нанесени му от Сеорас, го доведе тук, на място, което му напомняше за земята, макар да се намираше в Отвъдното. А Зоуи беше пленена тук и трябваше да бъде освободена. Той последва това, което духът му знаеше за честта, за да завърши успешно мисията си.
- О, мамка му! Изведнъж парченцата от пъзела започнаха да се подреждат. - Права си, стихотворението се отнася за мен.
- Хубаво, значи ти показва как да бъдеш свободен - каза Зоуи.
- Не, Зи, показва ми как да освободя и двама ни. Мен и Калона.
Загрижените й очи се спряха върху него за миг, преди да се стрелнат бързо встрани.
Да освободиш Калона? Не разбирам.
А аз разбрах - каза той мрачно, като си спомни за смъртоносния удар, който нанесе на Другия, за да го освободи.
- Има много начини да бъдеш свободен. - Той я дръпна за ръката и я обърна към себе си. — Аз вярвам в теб, Зоуи. Дори и с пръсната душа, ти все още носиш моя обет. Ще те защитавам и докато притежавам някаква чест, няма да допусна да ти се случи нищо. Вярвам, че всичко е възможно. Това значи да си бранител - преди всичко чест.
Той вдигна ръката й и я целуна, а после я поведе директно към края на гората.
- Не. Не. Не можем да излизаме оттук каза Зоуи.
- Точно там трябва да отидем, Зи. Всичко ще е наред, вярваш ли ми?
Старк продължи да върви, докато гората започна да се разрежда.
- Дали ти вярвам? Не. Тук не става дума за доверие. Старк, не можем да излезем оттук. Никога. Там има лоши неща. Той е навън.
Зоуи дърпаше ръката си силно, опитвайки се да смени посоката.
- Зи, ще ти кажа някои неща много бързо. Знам, че концентрацията ти е нарушена, но трябва да ме изслушаш. — Той почти я влачеше след себе си към края на гората. - Аз вече не съм ти просто воин, аз съм твой бранител. А това значи огромна промяна за нас двамата. Най-важната част от нея е, че съм свързан с теб по много по-силен начин - чрез честта си. Не мога да допусна да ти се случи нещо. Не мога да ти кажа каква е промяната за теб. - Краят на гората се показа пред тях. Старк спря и следвайки вътрешния си импулс, застана на коляно пред кралицата си. Но вярвам, че сто процента си способна да се справиш. Зоуи, ти си моята Аса, мо банн ри, моята кралица. Трябва да събереш душата си в едно, иначе никой от нас няма да се измъкне оттук.
- Старк, плашиш ме.
Той се изправи на крака. Целуна ръцете й, после челото и накрая каза:
- Е, Зи, само гледай, защото едва сега започвам. - Той й отправи типичната си наперена усмивка. - Каквото и да стане, поне успях да стигна дотук. Ако се върнем, ще можем да кажем на надутите пуяци от Висшия Съвет: „Казахме ли ви!“.
После той размести клоните на две дървета и излезе извън границата на гората.