Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Ти си луда. Не мога да възкресявам мъртвите.
- В този случай мисля, че можеш. Тялото на Старк е на сигурно място на земята, заедно е моето. Сега сме в Отвъдното, но тук са само душите ни. Ти си безсмъртен, което значи, че можеш да вземеш частица от безсмъртния си дух и да го споделиш с моя бранител. И да го ми го върнеш обратно. Веднага. Защото ми дължиш отплата. Разбра ли? Изисквам да изплатиш дълга си, а времето за плащане току-що настъпи.
- Не притежаваш силата, с която да ме заставиш - каза Калона.
Тя не, но аз да.
Безплътните думи се понесоха около нас. Разпознах гласа на Никс и се огледах с очакване да я видя. Калона се взираше през рамото ми с изражение, което напълно промени лицето му. Отне ми известно време да го разгадая. Гледал ме е със страст, със собственическо чувство и дори с нещо, което той наричаше любов. Но това не беше вярно. Никога не ме е обичал. Калона обичаше Никс.
Проследих погледа му и се обърнах, за да видя богинята, застанала до тялото на Старк. Беше положила ръка на главата му.
- Никс! - Гласът на безсмъртния звучеше отчаяно, но и изненадващо младежки. - Богиньо моя!
Никс вдигна очи от тялото на Старк, но не погледна Калона. Вместо него се взря в мен и цялото ми същество се изпълни с радост.
- Добра среща, Зоуи.
Усмихнах се доволно и сведох глава.
-Добра среща, Никс.
- Справи се добре, дъще моя. Накара ме отново да се гордея с теб,
- Отне ми твърде много време. Съжалявам за това.
Погледът й беше изключително мил:
- Както винаги, трябва да искаш прошка от себе си, не от мен.
- Ами аз? - простена Калона. - Ще ми простиш ли някога?
Богинята най-после го погледна. Очите й бяха тъжни, но устните й бяха стиснати в мрачно изражение, а думите й прозвучаха безчувствено:
Ако някога си заслужиш прошката, тогава може да ме помолиш за нея. Не и преди това.
Никс вдигна ръка от главата на Старк и насочи пръст към Калона. Мечът изчезна от гърдите му и той падна на земята.
- Ще платиш на моята дъщеря дълга си, а после ще се завърнеш към реалния свят и обстоятелствата, които те очакват там, И знай, че и на душата, както и на тялото ти, вече е забранено да пристъпват моите владения.
Без повече да го поглежда, Никс му обърна гръб. Тя се наведе и целуна устните на Старк, а после въздухът около нея проблесна и тя изчезна.
Калона се изправи на крака и аз отстъпих назад, като вдигнах ръце и се приготвих да използвам вятъра, за да се боря с него. Погледите ни се срещнаха и видях, че той плаче.
- Ще направя това. което тя ми заповяда. С изключение на един-единствен път, винаги съм й се подчинявал - каза той.
Калона се доближи до тялото на Старк и аз го последвах.
Вдъхвам ти живот от моя дъх. Живей с него и приеми малка частица от моето безсмъртие, с което си плащам за човешкия живот, който отнех. ^
И после, за моя огромна изненада, Калона повтори действието на Никс и целуна Старк.
Тялото му потрепна. Той вдиша и издиша трудно.
Преди да успея да го спра, Калона сложи ръка на рамото му и издърпа копието от гърдите му.
Старк се загърчи в агония и падна на земята.
- Ах ти, гадняр такъв! - Изтичах към Старк и сложих главата му в скута си. Той дишаше тежко, но все пак дишаше. Вдигнах поглед към Калона. Не се учудвам, че тя отказа да ти прости. Ти си жесток и безсърдечен. И въобще си абсолютно сбъркан.
Когато се върнеш в реалния свят, стой далеч от мен. Там Никс няма да може да дотича да те спасява.
- Колкото по-далече съм от теб, толкова по-добре.
Калона разпери криле, но преди да полети, нишки от
Мрак, лепкави и остри, се процедиха от черните стени на арената и катраненочерния прахоляк под краката ни. Докато все още гледаше към мен, те оплетоха тялото му и прерязаха плътта му. Малко по малко покриха цялото му тяло, докато не остана нищо, освен кръв, мрак и кехлибарени очи. Тогава нишките на мрака стигнаха до очите му и се гмурнаха в тях. Аз изкрещях от ужас, щом те откъснаха от него нещо, което бе толкова ослепително светло, че трябваше да затворя очите си пред неговата яркост. Когато ги отворих отново, тялото на Калона беше изчезнало заедно с арената, а аз и Старк седяхме насред гората.