Изпепелена

Да, но при тялото ми има древен воин, който се грижи да го държи на границата между живота и смъртта. Не знам как да му кажа, че е станало време да се събудя. Ти как ще се върнеш?

Дори не се бях замисляла затова. Отговорът беше толкова естествен, колкото дишането:

- Ще последвам духа си. Той ще ме заведе там. където принадлежа. В тялото ми.

- Направи го. Той замълча за миг, защото го обзе поредната вълна нетърпима болка. И след като си почина малко, аз ще направя същото.

- Не, ти нямаш връзка с елемента дух, както аз. При теб няма да се получи.

- Хубаво е, че все още имаш връзка с елементите си. Питах се дали ще е така, след като татуировките ти изчезнаха.

- Изчезнали са?

Огледах ръцете си и забелязах, че нямах никакви татуировки. Всички ли са изчезнали? Дори онези по лицето ми?

Остана само полумесецът отвърна той. После отново се сгърчи от непоносимата болка. Затвори очи и продължи. - Ти тръгни и се прибери. Аз някак ще се оправя. Когато не съм толкова уморен. Не се тревожи. Няма да те изоставя.

- О, по дяволите. Няма да загубя още един с такова абстрактно обяснение от рода на „ще се видим отново някога“. Това вече не работи.

Той отвори очи.

- Тогава ми кажи какво да направя, кралице моя. И ще го направя.

Игнорирах тази част с кралицата. Чух го да ме нарича така и по-рано, когато говореше с Калона. Зачудих се дали е било преди или след като безсмъртният започна да блъска главата му, но после се фокусирах върху репликата „ще го направя“. Значи ще направи каквото му кажа... Но какво, по дяволите, да му кажа да направи?

Погледнах го отново. Беше толкова тежко ранен, много по-зле, отколкото когато едва не се уби със собствената си стрела.

Но тогава се възстанови много бързо. Налагаше му се, защото аз също бях ранена.

Спомних си цялата лекция, която Дарий ми изнесе, когато поисках да дам на Старк да пие от мен, за да се излекува по-бързо. Каза, че връзката между воина и Жрицата е толкова силна, че понякога той може да усеща чувствата й. Загледах се в нараненото му лице. Дарий каза, че един воин може да получи много от своята жрица. А чрез кръвта й би могъл да получи директно енергия.

А Старк сега се нуждаеше точно от това. Енергия, за да се завърне в тялото си.

Този път няма да му се наложи да се оправи сам, а, слава на богинята, аз не бях ранена.

Хей, знам какво трябва да направиш.

Очите му се отвориха и видях в тях ужасна болка.

Кажи ми. Ако съм в състояние, ще го направя.

Усмихнах се:

- Искам да пиеш от мен.

Изглеждаше изненадан и през ужасната болка отново се появи наперената му усмивка:

О, това ли искаш? Сега? Когато тялото ми е съвсем извън строя? Яко.

Не бъди такъв. Точно защото тялото ти е извън строя, затова искам да го направиш.

- Щях да ти променя мнението, ако бях здрав - ухили се

той самодоволно.

Поклатих глава и завъртях очи с досада:

- Ако беше здрав, щях да те напляскам.

Опитах се да го наместя колкото се може по-нежно.