Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
С усмивка разперих ръце отново. Радостта и силата ми помогнаха да приема обратно последната част от душата си - състраданието.
- Ая, искам да се върнеш при мен - извиках към гората.
Индианската девойка пристъпи грациозно между дърветата.
- А-де-ле, сестро. Радвам се да чуя, че ме викаш.
- Мога честно да кажа, че се радвам да си част от душата ми. Приемам те, Ая. Напълно. Ще се върнеш ли?
- Аз винаги съм била тук. Просто трябваше да ме повикаш.
Прегърнах я и отново възвърнах душата си.
- А сега нека да видим кой е слабо момиче - казах и се върнах на арената при Калона.
Стигнах до ръба и погледнах надолу. Старк отново беше на колене. От тази гледка сърцето ми се сви. Моят бранител изглеждаше ужасно. Устните му бяха подути и разцепени на няколко места. Носът му беше счупен и от лицето му течеше кръв. Лявото му рамо бе смачкано и безформено, а ръката му висеше немощно. Красивият меч лежеше на земята, но далеч, така че да не може да го стигне. Виждах, че костите на единия му крак и коляното са счупени, но той се опитваше да се изправи на крака, надявайки се да достигне меча си.
Калона беше вдигнал копието си, сякаш преценяваше тежестта му.
- Потрошен бранител на момиче с пръсната душа. Изглежда, двамата перфектно си подхождате - каза той.
Това адски ме вбеси.
- Нямаш представа колко ми е писнало от глупостите ти, Калона - извиках.
И двамата се обърнаха към мен. Не отместих поглед от Калона, но почувствах доволната усмивка на Старк.
- Връщай се в гората, Зоуи - каза Калона. - Там е най-добре за теб.
- Знаеш ли какво мразя най-много? Мъже, които ми казват какво да правя.
Да, кралице моя, Хийт каза същото.
Сега усещах усмивката в гласа на Старк и трябваше да погледна към него. В изтерзаното му лице видях колко се гордее с мен и очите ми се напълниха със сълзи.
Моят воин... - прошепнах аз.
Това беше достатъчно за Калона.
Трябваше да се върнеш в гората - чух го да казва. Видях как очите на Старк се разшириха и когато погледът ми се върна обратно на Калона, той замах на с копието си назад като древен бог. Засили го с такава сила и скорост, че просто не можех...
- Не! - извиках аз. - Ела при мен, въздух! - Хвърлих се на арената, като разчитах въздухът да омекоти падането ми. Въпреки всичко вече беше късно.
Копието на Калона прониза Старк в гърдите. То премина през тялото му и куките в края на острието се захванаха за
Гръдния му кош и го хвърлиха назад с такава мощ, че той бе забоден в далечната стена на арената със страшна сила.
Приземих се на земята и се затичах към Старк. Погледите ни се срещнаха. Той беше още жив!
“ Не умирай! Не умирай! Мога да го оправя, не може да няма начин.
Колкото и да бе невероятно, той се засмя:
- Точно така. Моята кралица няма да допусне нищо да я пръсне отново. Вземай дълга си и да се връщаме вкъщи.
Старк затвори очи и е усмивка на уста тялото му потрепна. Кървави балончета излязоха от раната на гърдите му и изведнъж тялото му застина неподвижно. Моят воин беше мъртъв.
Този път, макар отново да видях смъртта на някого, когото обичам, не се поддадох на ужаса и болката. Този път държах духа плътно до себе си, вместо да го хвърлям в атака. Извличах сила от него и се оставих да ме водят инстинктите, а не болката, вината и отчаянието.
Калона поклати глава:
- Искаше ми се това да бе свършило по друг начин. Ако ме беше послушала, ако ме беше приела, нямаше да се стигне дотук.
- Радвам се да чуя, че си съгласен е мен, защото това ще свърши по друг начин - казах.
Преди да тръгна към него, взех меча на Старк. Беше по-тежък, отколкото очаквах, но все още бе топъл от ръката на Старк и тази топлина ми даде сили да го вдигна.
Усмивката на Калона беше почти мила:
- Няма да се бия с теб. Това е подаръкът ми към теб, Зоуи. Сбогом. Ще ми липсваш и често ще мисля за теб.
Той разпери огромните си криле.
- Въздух, не му давай да отлети.
Напълно разперените му криле бяха лесни за улавяне и един мощен поток от въздух го притисна към стената на арената в зловещо отражение на последната поза на Старк.
Доближих се до него и без колебание забих меча на Старк в гърдите му.
- Това е за Старк. Знам, че няма да умреш, но си струва да го направя казах аз. - Знам, че гой би го оценил.
Очите на Калона блеснаха застрашително:
Не можеш да ме държиш тук вечно. А когато най-после ме освободиш, ще те накарам да си платиш.
- О, я да видим. Както каза Старк, грешиш. Отново. Тук правилата са малко по-различни и вероятно бих могла да те задържа завинаги, стига да исках да се превърна в Лудата отмъстителка. Само че веднъж вече играх ролята на луда и не ми се занимава с това повече. А и искам да се прибирам. Така че ето какво ще направиш: ще ми платиш дълга си за убийството на моя консорт Хийт Лък, като ми върнеш обратно Старк. После двамата с него се прибираме вкъщи. И не ми пука ти къде ще ходиш.