Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Той извади от строя четирима от хората ни, по дяволите. Никой не е правил това. Никой! Сега би трябвало да изтръгваме очите на този мръсник, а не да киснем тук.
Гиргис отново се усмихна, стана от бюрото и потупа колегата си по рамото.
— Повярвай ми, Бутрос, ще му извадим очите, а и ще му отрежем пръстите и топките. Също и очите на момичето — за всеки случай. Но не преди да сме намерили оазиса. В момента само това е важно. Какво ще кажеш сега да изиграем една табла?
Салах продължи да мърмори още малко, но после се усмихна.
— Както едно време, а?
— Точно както едно време — потвърди Гиргис, седна на стола срещу него, измъкна красиво инкрустирана табла изпод масичката за кафе и я отвори.
— Спомняш ли си старите табли, на които играехме като деца? — Салах сбърчи чело, докато подреждаше пуловете. — Ония, които раздаваше отец Франсис?
— Какво ли стана с отец Франсис? — попита Гиргис.
— За бога, Романи! Не помниш ли, че се наложи да му видим сметката, след като разбра за дрогата и заплаши, че ще ни издаде?
— Разбира се, разбира се. Глупав човек.
Подредиха пуловете. Гиргис пръв хвърли заровете с кожената чашка. Дюшеш. Усмихна се по-широко. Изглежда, тази нощ късметът щеше да е на негова страна.
От страх да не би Гиргис някак да ги е проследил, Флин десетина минути прави резки завои наляво и надясно, като постоянно проверяваше в огледалото за обратно виждане дали нямат опашка. Накрая, след много промъкване и сменяне на посоката, излязоха на същата магистрала, по която бяха минали с таксито — или поне на Фрея й изглеждаше същата. След няколко минути англичанинът рязко изви волана вляво.
— Какво правиш! — изпищя тя и се вкопчи в таблото. Колата се завъртя и се плъзна в насрещното платно, където ги посрещнаха десетки примигващи фарове, придружени от какофония от клаксони. Флин някак успя да изправи волана и изведе колата в средното платно. Не откъсваше очи от огледалото за обратно виждане.
— Извинявай — измърмори. — Просто исках да съм сигурен.
Тя не му отговори от страх, че ако отвори уста, ще повърне. Висенето от тристаметрова скала май вече никога нямаше да й се струва чак толкова опасно.
Върнаха се в центъра, пресякоха Нил и поеха по широка пълна с коли улица, която накрая, след много изчаквания по светофарите, ги изведе покрай пирамидите; градът лека-полека остана зад тях, а жилищните комплекси и блокове отстъпиха място на гол пясък и шубраци. Всичко беше тихо и неподвижно; остана единствено тихото бучене на двигателя и съскането на гумите по асфалта. Пътен знак им съобщи, че до Александрия остават 213 километра. Започнаха да набират скорост.
— Ако искаш, пусни си някаква музика — предложи Флин и чукна с пръст по CD-то на джипа. — Чака ни още доста път.
Фрея поразгледа съдържанието на кутията с CD-та, подмина разните химни и богослужебни сбирки — че какво друго да очаква от Моли? — и накрая се спря на „Бавният влак“ на Боб Дилан. Извади диска и го пусна — от говорителите се разнесоха ниски протяжни тонове.
— И така, кой е този Хасан Фадауи? — попита тя, отпусна се и вдигна крака върху таблото. Пред тях се точеше низ от габарити — малки червени дупчици в живачния нощен пейзаж.
— Както вече ти казах в музея, тъкмо той откри папируса Имти-Хентика — отвърна Флин, даде мигач и задмина един камион. — Най-големият археолог, който се е раждал в тази страна. Жива легенда.
— Приятел ли ти е?
Ръцете му като че ли стиснаха волана малко по-силно.
— Бивш приятел би било по-точно — уточни той след кратка пауза. — А сега иска да ми отреже топките и да ме убие. С известно основание, ако трябва да съм откровен.
Тя го погледна и повдигна вежди. Изражението й казваше, че иска да научи повече. Той не обясни веднага, остана загледан напред и задмина още една кола, този път такси, натъпкано с жени в черни роби. Тъжният носов глас на Дилан изпълваше купето на черокито. Покрай тях прелитаха билбордове — Александрийската банка, Застрахователна агенция Фараон, Дънки Чертекс, Електрически крушки Осрам, — проблясваха за миг пред фаровете на колата и изчезваха. Фрея вече започваше да си мисли, че темата е изчерпана. Флин с въздишка се пресегна и намали силата на уредбата.
— До днес съм направил само две катастрофални грешки в живота си. Три, ако се брои и преспиването с жената на класния ми в училище. А от тези две по-скорошната е, че станах причина Хасан Фадауи да бъде хвърлен в затвора.