![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Май се казва Бъргър. Лекар е.
- Каза ли откъде е?
- Не.
Тейлър вдигна очи към прозореца на Райм:
- Чували ли сте за организацията „Лете“?
- Не, а, чакайте... Това е група привърженици на евтаназията, нали?
Тейлър кимна:
- Познавам лекарите на Линкълн и никога не съм чувал за Бъргър. Подозирам, че е от тях.
- Какво?
„Все още смята да се свърже с тях...“
Ето за какво ставаше дума.
- Той... говорил ли е сериозно за това преди?
- О, да. - Тейлър въздъхна и вдигна поглед към мът- ното небе. - Да. - Погледна значката с името ѝ. - Полицай Сакс, загубил съм часове Да го разубеждавам. Дни. Но работя с паралитици от години и знам колко са упорити. Може вас да послуша. Поговорете с него. Мислех си... Бихте ли могли?...
- О, по дяволите, Райм - промърмори тя и се втурна обратно, преди лекарят да се доизкаже.
Размина се с Том точно когато затваряше вратата. Избута го:
- Забравих си бележника.
- Какво...?
- Веднага си тръгвам.
- Не трябва да го безпокоиш. Иска да остане насаме с лекаря си.
- Няма да се забавя и секунда.
Преди Том да се усети, тя вече бе изкачила стълбите.
Болногледачът сигурно знаеше какво става вътре, защото се затича след нея, взимайки по три стъпала наведнъж. Тя обаче бе спечелила преднина и влезе при Райм, преди Том да успее да се качи.
Нахълта, за най-голяма изненада на Райм и лекаря, който седеше със скръстени ръце до масата. Сакс затвори вратата и заключи. Том започна да тропа. Бъргър се обърна към Сакс с искрено учудване.
- Сакс! - изръмжа Райм.
- Искам да поговорим.
- За какво?
- За теб.
- По-късно.
- Колко по-късно, Райм? - попита саркастично тя. - Утре? Другата седмица?
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да си запиша среща при теб, може би следващата сряда. Ще ти бъде ли удобно? Ще бъдеш ли „на разположение“?
- Сакс...
- Искам да поговорим. Насаме.
- Не.
- Тогава ще използвам по-груби мерки. - Сакс пристъпи към Бъргър. - Арестуван сте. По обвинение в съучастничество в самоубийство.
Белезниците щракнаха около китките на лекаря.
Сградата приличаше на църква.
Карол Ганц лежеше на пода в мазето. Само един сноп светлина падаше върху стената, осветявайки потъмняла икона на Исус и няколко мухлясали сцени от Библията. Насред стаята бяха поставени пет-шест малки столчета (за учениците от неделното училище, както предположи тя).
Все още беше с белезници и запушена уста. Похитителят я бе завързал с еднометрово въже за някаква тръба, която минаваше покрай стената.
На високата маса наблизо се виждаше горната част на масивна стъклена кана.
Ако успееше да я бутне на земята, можеше да среже въжето със стъклата. Масата изглеждаше извън обсега ѝ, но Карол все пак легна на земята и започна да пълзи към нея като гъсеница.
Сети се за Пами, когато беше бебе, как се търкаляше на леглото между нея и Рон; сети се за детето си, самичко в онова ужасно мазе, и започна да плаче.
„Пами, Мечо Пух, портмоне...“
За момент се отпусна на земята. Само за момент. Искаше ѝ се никога да не беше напускала Чикаго.
„Не, стига с тези мисли! Стига си се самосъжалявала! Точно така трябваше да направиш. Заради Рон. Заради себе си. Той щеше да се гордее с теб.“ - Кейт ѝ го беше повтаряла хиляди пъти и тя го вярваше.
Опита отново. Успя да приближи краката си по-близо до масата.
Беше изтощена, мислите ѝ - замъглени.
Гърлото ѝ бе пресъхнало, раздразнено от вонята на плесен.
Премести се малко по-напред и се отпусна на една страна, за да си поеме въздух. Не сваляше очи от масата. Задачата ѝ изглеждаше неизпълнима. „Каква полза има?“ - помисли си тя.
Какво ли си мислеше Пами сега?
„Мръсник - помисли си Карол. - Ще те убия заради това, което ни причини.“
Присви очи, готова да продължи да пълзи, но загуби равновесие и се превъртя по гръб. Пое си дълбоко въздух; знаеше какво ще се случи. Не! Със силно изпукване китката ѝ се счупи. Писъкът ѝ бе заглушен от тиксото. Причерня ѝ. Когато се съвзе след няколко минути, ужасно ѝ се гадеше.
Не, не, не!... Ако повърне със запушена уста, ще се задуши.
„Овладей се! Овладей се. Хайде. Можеш. Ето...“
Стомахът ѝ се сви. После пак.
„Не! Овладей се.“
Усети стомашните сокове в гърлото си.
„Овладей се... Овладей се...“
И успя. Като дишаше през носа, като мислеше за Кейт, за Еди, за Пами, за жълтата раница със скъпоценните си придобивки. Представи си я да се върти във въздуха под всякакви ъгли. Целият ѝ живот бе там. Новият ѝ живот.