Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Беше гола, с изключение на подгизналите й бикини и колкото и да й се искаше да гледа на Спенс като на някакъв смешник, той не беше такъв. Един облак закри слънцето. Мег стисна юмруци под водата.
- Аз съм безгрижен човек. Не обичам сериозните разговори.
- Настъпва момент, когато всеки трябва да стане сериозен.
От начина, по който докосваше сутиена й, я побиваха ледени
тръпки, а Мег не обичаше да се страхува.
- Върви си, Спенс. Не съм те канила.
- Или ти ще излезеш, или аз влизам при теб.
- Няма да изляза. Това не ми харесва и искам да си тръгнеш.
- Водата изглежда страшно примамлива. - Той остави дрехите й върху камъка до себе си. - Казвал ли съм ти, че в колежа тренирах плуване? - Започна да си сваля обувките. - Дори обмислях да се пробвам за Олимпиадата, но си имах твърде много други неща на главата.
Мег се гмурна по-дълбоко във водата.
- Ако действително проявяваш интерес към мен, Спенс, това изобщо не е правилният подход.
Той си свали чорапите.
- Трябваше да ти го кажа направо много по-рано, но Съни твърди, че понякога съм прекадено безцеремонен. Умът ми работи по-бързо от този на повечето хора. Според нея невинаги давам на хората достатъчно време да ме опознаят.
- Права е. Трябва да се вслушаш в думите на дъщеря си.
- Престани с глупостите, Мег. Дадох ти предостатъчно време. - Пръстите му се заловиха с копчетата на синята риза. - Мислиш, че всичко, което търся, е малко секс. Аз искам повече, но ти отказваш да останеш на едно място достатъчно дълго, за да ме изслушаш.
- Извинявам се. Да се срещнем за вечеря в града и тогава можеш да ми кажеш всичко, което искаш.
- За този разговор трябва да останем насаме, а това в града няма как да се случи. - Той разкопча ръкавелите си. - Двамата с теб имаме бъдеще. Може би не чак брак, но бъдеще. Заедно. Разбрах го в деня, в който се запознахме.
- Нямаме никакво бъдеще. Бъди честен. Привличам те единствено заради баща ми. Дори не ме познаваш. Просто си мислиш, че ме познаваш.
- Ето къде грешиш. - Свали си ризата, разкривайки отвратително космати гърди. - Живял съм по-дълго от теб и много по-добре познавам човешката природа. - Той се изправи. - Погледни се само. Караш шибана количка за напитки на третокласно обществено игрище, което нарича себе си кънтри клуб. Някои жени се справят отлично и сами, ала ти не си една от тях. Нуждаеш се от някого, който да плаща сметката.
- Грешиш.
- Така ли? - Той пристъпи към водата. - Родителите ти са те
изнежили. Грешка, която аз не допуснах със Съни. Тя работи във фабриката, откакто стана на четиринайсет, така че съвсем отрано научи откъде идват парите. Ала при теб не е било така. Ти си имала всички възможни ггоедимства и никаква отговорност.
Думите му съдържаха достатъчно истина, за да я жегнат.
Той спря до ръба на потока. Някъде изграчи гарван. Водата се носеше стремително около Мег и тя потрепери - от студ и от усещането за това, колко бе уязвима.
Ръцете му се спуснаха към катарамата на колана и Мег си пое рязко дъх, когато го видя да я разкопчава.
- Спри!
- Горещо ми е, а водата изглежда страхотно.
- Сериозно ти казвам, Спенс. Не те искам тук.
- Само си мислиш, че не ме искаш. - Събу си панталона, метна го встрани и застана пред нея. Косматият му корем стърчеше над белия слип, от който се подаваха бледи крака.
- Спенс, това не ми харесва.
- Сама си си виновна, госпожице Мег. Ако бяхме отишли в Далас, както исках вчера, можехме да проведем този разговор в самолета ми. - Той се гмурна. Водата плисна в очите й, Мег примига и за броени секунди той се показа до нея; косата му беше залепнала за главата, малки ручейчета се стичаха в синкавочерната му брада. - Какъв е истинският проблем, Мег? Мислиш, че няма да се погрижа за теб?
- Изобщо не искам да се грижиш за мен.
Не беше сигурна дали възнамерява да я изнасили, или просто иска да я принуди да му се подчини. Знаеше единствено, че трябва да се махне, ала когато отстъпи към брега, ръката му се стрелна и се сключи около китката й.
- Ела тук.
- Пусни ме.
Палците му се впиха над лактите й. Беше силен и я повдигна от дъното, разкривайки голите й гърди. Мег видя устните му да се приближават към нея, големите квадратни зъби се насочваха към устата й.
- Мег!
Измежду дърветата изскочи някаква фигура. Слаба, тъмнокоса, облечена във впити шорти и ретро тениска.
- Хейли! - извика Мег.
Спенс отскочи назад, сякаш го бяха ударили. Хейли се приближи още малко, а после спря. Прегърна се, като кръстоса ръце над гърдите си и стисна лактите си, несигурна как да постъпи.