Братството

— Доста тежко сте натоварени май — подвикна им. — Какво носите? Златни кюлчета?

— Не е твоя работа — изръмжа капитанът на каравелата откъм руля. — И се отдалечете. Станахме много.

— Съжалявам, друже — каза Клаудио, а Джакопо почти опря борд до техния и извика на Ецио: — Сега!

Ецио изскочи от скривалището си и с един скок преодоля тясното пространство, разделящо двата кораба. Куцият моряк го разпозна и с приглушен рев се хвърли към него с бойна секира. Щитът отклони удара и Ецио успя да придърпа противника си и да го довърши, пронизвайки го странично със Скритото острие. Увлечен в двубоя обаче, пропусна да забележи промъкващия се откъм гърба му моряк, вдигнал къса закривена сабя. Извърна се стъписано, неспособен да избегне налитащото острие, но отнякъде проехтя изстрел и мъжът се изви като дъга, изпусна оръжието си и се строполи върху палубата.

— Внимавай! — извика Джакопо, който задържаше корабчето успоредно на каравелата, въпреки усилията на капитана й да се измъкне.

Трети моряк се бе появил от трюма и с помощта на железен лост се мъчеше да отвори сандъка с дупките, докато четвърти, приклекнал до него, го охраняваше, въоръжен с един от новите пистолети на Леонардо. „Обикновен моряк не би се домогнал до такава пушка“, помисли си Ецио, спомнил си битката с търговците на роби. Клаудио скочи на палубата на каравелата и се хвърли върху мъжа с лоста, а Ецио се стрелна напред и със Скритото острие прониза китката на ръката, с която морякът държеше пушката. Тя гръмна и куршумът се заби безобидно в палубата, а мъжът, стенейки, се отдалечи, мъчейки се да спре кръвта, шуртяща от вената.

Разбрал, че хората му са победени, капитанът също извади пистолет и стреля по Ецио, но в критичния момент течението залюля кораба и куршумът пропусна целта, но не напълно, защото успя да отнесе част от дясното ухо на Ецио, което започна обилно да кърви. Асасинът разтърси глава, прицели се в капитана и го улучи в челото.

— Бързо! — извика на Клаудио. — Поеми руля на каравелата, а аз ще се разправя с този приятел.

Клаудио кимна и изтича да поеме кормилото на кораба. Усещайки как кръвта от раненото ухо напоява яката му, Ецио изви силно китката на противника, за да изтръгне железния лост. После заби коляно в слабините му, сграбчи го за яката и го повлече с ритници към планшира, откъдето го изхвърли във водата.

В тишината, последвала схватката, откъм сандъка долетяха яростни и объркани крясъци и ругатни.

— Ще те убия! Ще въртя сабята си в червата ти, а ти ще се гърчиш в нечувани болки!

— Надявам се, че си настанен удобно, Чезаре — каза Ецио. — Но и да не си, не се безпокой. Стигнем ли Остия, ще уредим по-цивилизован начин да те върнем обратно.

— Не е честно! — обади се Джакопо от лодката им. — Не успях да покажа какво умея с тоягата!