Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Поех дълбоко въздух и го изпуснах бавно.
— Тъй да бъде — рекох. — Време е да сключим тържествен мир. А какво ще стане, ако се приближа до борсовата зала? Ще цъфне ли ФБР на прага ми да ме арестува за нарушаване на съдебна заповед?
— Не, не — размаха длан Айк. — Струва ми се, че обръщаш прекалено много внимание на тази страна на нещата. Чисто теоретично погледнато, ти можеш да имаш свой кабинет на същия етаж, в същата сграда, в която се помещава „Стратън“. Дори можеш да киснеш по цял ден в коридора с Дани и да изказваш мнение и за най-дребния му ход. Ни най-малко не те насърчавам да го сториш, но няма да е закононарушение. Но не можеш да принудиш Дани да те слуша, нито да прекараш половината си работен ден в борсовата зала. Няма обаче нищо лошо в това от време на време да наминаваш да ги видиш.
Точно такъв отговор не бях очаквал. Ама наистина ли щеше да е толкова просто? Дори да приемех забраната от СЕК, пак ли щях да мога да участвам до такава степен в дейността на фирмата? Ами ако това е възможно и ако успея да го доведа някак си до знанието на всички Стратънци, тогава те няма да останат с чувството, че ги изоставям! Усетил близостта на дневна светлина, попитах:
— И за колко ще мога да продам на Дани своя дял?
— За колкото си поискаш — отвърна Айк Мозъка, явно без да си дава сметка за мисълта, която се зараждаше в пъкления ми мозък. — Въпрос на уговорка между теб и Дани. Комисията това никак не я вълнува.
Хм-м-м! Изключително интересно, рекох си, докато в ума ми набъбваше праведното число двеста милиона.
— Е, смятам, че няма да ми е трудно да се спазаря с Дани. Винаги проявява здрав разум, когато става дума за пари. Виж, от кабинет на етажа на „Стратън“ май ще се откажа. Но мога да се нанеса през няколко сгради. К’во шъ кайш, Айк?
— Звучи ми добре — отвърна Айк Мозъка.
Усмихнах се на прекрасния ми юрисконсулт и реших да се пробвам докрай:
— Имам само още един въпрос, макар да ми се струва, че предварително знам отговора му. След като ме изгонят от бизнеса с ценни книжа, аз теоретично се превръщам в най-обикновен инвеститор. Имам предвид, че не съществува забрана да инвестирам за своя собствена сметка, нито пък да придобивам от публични предлагания акции в акционерни дружества, нали така?
— Точно така! — ухили се Айк. — Можеш да купуваш акции, да продаваш акции, да притежаваш дялове в акционерни дружества, каквото ти душа поиска. Единствено не можеш да управляваш брокерска фирма.
— А това ще рече, че ще мога и да закупувам и нови емисии от „Стратън“, нали така? Имам предвид, че след като вече не съм регистриран брокер, това ограничение отпада, не съм ли прав? — И отправих негласна молитва към Всевишния.
— Колкото и да не ти се вярва, отговорът е „да“ — отвърна Айк Мозъка. — Можеш да купиш всички акции от нови емисии на „Стратън“, които ти предложи Дани. Просто и ясно.
Хм-м-м! От тая работа май може да излезе нещо! На практика ще стана своя собствена миша дупка не само по отношение на „Стратън“, но и по отношение на „Билтмор“ и „Монро Паркър“!
— Добре, Айк. Смятам, че ще успея да убедя Кени да приеме една доживотна забрана. Той от сума ти време ме врънка да вкарам приятеля му Виктор в брокерския бизнес, така че ако кандисам, въпросът ще е уреден. От теб искам единствено да си траеш още няколко дни. Излезе ли и думичка по въпроса, всичко, което сме се договорили, отпада.
Великият Соркин отново сви яките си рамене, обърна длани към тавана и ми намигна. Всякакви думи бяха излишни.
Фактът, че израснах в Куинс, ми беше осигурил несъмненото удоволствие да мина поне двайсет хиляди пъти по магистралата „Лонг Айлънд“, а по някаква необяснима причина проклетото шосе все беше в строеж. А отсечката, по която минаваше лимузината ми в момента — там, където източната част на Куинс среща западната част на Лонг Айлънд, — си беше в строеж, откакто бях станал на пет години, и по нищо не личеше, че някога ще я завършат. Някоя фирма си беше уредила някакъв вечен договор за строеж и хората й или бяха най-некомпетентните пътищари (точно така си се наричат завършилите ПГС помежду си) в историята на вселената, или най-хитрите бизнесмени, раждани някога на майката-Земя.