Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
А Ръбчо дрънкаше:
— … точно по тази причина от това ще спечелиш куп пари, Джордан. Щото от Виктор по-умен човек не познавам. — Протегна се и потупа Покварения Китаец по огромния му гръб. — След теб, естествено, но то си се подразбира.
Хвърлих му една фалшива усмивка и рекох:
— О, Кени, благодаря ти за вота на доверие!
Виктор се изсмя на изречената от приятеля му идиотщина, после ми пусна една от отвратителните си усмивки, при което очите му така се присвиха, че насмалко не изчезнаха.
За Кени обаче иронията бе нещо абсолютно непознато. Поради което бе приел благодарността ми за чиста монета и сега сияеше от гордост:
— Та така, както аз го виждам, за начален капитал ще са достатъчни някъде към четиристотин хиляди долара. Ако искаш, можеш да ми ги дадеш в кеш, а аз ще ги прекарам към Виктор чрез майка ми, — „чрез майка ми“ ли каза? — така че да не остане някоя лоша хартиена следа, — „лоша хартиена следа“ ли рече? — понеже майка ми и Виктор са съсобственици на някакви имоти, покрай които могат да оправдаят придвижването на парите. После ще ни трябват няколко ключови брокери да пуснат помпата и най-важното — един стабилен пакет от следващата нова емисия. Така, както аз го виждам…
Набързо изключих. Кени се цепеше по шевовете от вълнение, а всяка излязла от устата му дума беше чиста глупост.
Нито Виктор, нито Кени знаеха, че Комисията ми е предложила да се споразумеем. И щях да изчакам още няколко дена, преди да им го съобщя, та да им дам възможност да подмокрят гащите от радост пред светлите перспективи за „Дюк Сикюритийз“ и да решат, че „Стратън Оукмънт“ едва ли не вече си е изпял песента. И едва след това щях да им го кажа.
Точно в този миг с ъгълчето на окото си съзрях Виктор. И от самия му вид, гледан на гладен стомах, направо ми идеше да го изкльопам. Никога не можех да си обясня защо този масивен китаец ми се струваше толкова сочен. Вероятно се дължеше на кожата му, която беше по-гладка от кожата на новородено. А под кадифената мека кожичка имаше десетина пласта обилна китайска мас, която щеше да е идеална за готвене; а под тях се намираха още десетина пласта неразрушими китайски мускули, които бяха идеални за ядене; а на всичко отгоре, самата му китайска повърхност имаше цвят на пресен пчелен мед.
В крайна сметка всеки път, щом видех Виктор Уонг, си го представях като печено прасенце и ми идваше да му напъхам ябълка в устата и шиш в гъза, да го сложа на едно чеверме и да го поливам със сладко-кисел сос, след което да поканя неколцина приятели и да го схрускаме — по хавайски.
— … а Виктор винаги ще ти е верен — разправяше Ръбчо, — поради което от „Дюк Сикюритийз“ ще спечелиш повече, отколкото от „Билтмор“ и „Монро Паркър“ взети заедно.
Свих рамене, после казах:
— Възможно е, Кени, но това не е основната ми грижа в момента. Не ме разбирай погрешно — аз наистина възнамерявам да направя много пари. В края на краищата, защо всички ние да не спечелим купища пари? Но за мен има нещо много по-важно, на което държа, и то е да ви осигуря бъдещето на вас с Виктор. Ако успея да направя това, а покрай него и да спечеля по няколко допълнителни милиона годишно, ще го смятам за свой най-голям успех. — Спрях за няколко секунди да поемат току-що изречените от мен глупости и да доловя как възприемат внезапната промяна в намеренията ми. „Дотук добре“ — рекох си. — Както и да е, след по-малко от шест месеца ще се гледа делото ни със СЕК и никой не може да каже как ще приключи. Колкото и добре да изглеждат нещата, в един момент може да се окаже най-разумно да сключим извънсъдебно споразумение с Комисията. А когато такъв ден настъпи, искам всеки от нас да има готова изходна виза в паспорта си. Колкото и да не ви се вярва, аз тая работа с „Дюк“ отдавна съм я намислил, но на главата ми виси проблемът с моите акции в „Джудикейт“. Ще имам правото да ги продам едва след две седмици, така че засега трябва да пазим в тайна всичко. Не смятам за нужно да ви обяснявам колко важно е това. Разбрахте ли ме?
Виктор кимна утвърдително с главата си на панда и рече:
— И дума няма да излезе от устата ми. А що се отнася до собствените ми акции в „Джудикейт“ — майната им. „Дюк“ такива пари ще ми докара, че дори и една от тях да не продам, пука ми на черупката.