Вълка от Уолстрийт

Но как ще вървя из Лонг Айлънд, след като съм дезертирал от кораба и съм оставил всички на произвола на съдбата? Да не говорим, че според уговорката ми с Кени трябва аз да осигуря на Виктор Уонг първоначалното финансиране при отварянето на „Дюк Сикюритийз“. А щом Виктор осъзнае, че аз не съм вече зад „Стратън“, ще се извърне светкавично против Дани.

Така че единственият начин да предотвратя всичко това налага да дам на всички да разберат, че аз все още играя определена роля в „Стратън“ и че всяка атака срещу Дани е равносилна на атака срещу самия мен. По този начин всички ще останат лоялни — освен Виктор, естествено, с когото ще се справя както и когато аз намеря за добре, но далеч преди той да има готовност да води война. Докато „Билтмор“ и „Монро Паркър“ са лоялни, а Дани държи главата на раменете си и не разперва криле преди да му е дошло времето, няма да има проблем с овладяването на Покварения китаец.

Дани да разпери криле — и това е променлива, която не трябва да се изпуска изпод внимание. Защото той неминуемо ще пожелае да ръководи нещата според собствените си инстинкти. Ще се обиди, ако държа юздите по-дълго, отколкото трябва. Може би няма да е лошо да се договорим устно за някакъв преходен срок — шест до девет месеца например, — през който да следва безпрекословно разпорежданията ми. После полека-лека ще му преотстъпя ръководната роля.

Същото се отнася и до „Билтмор“ и „Монро Паркър“. И те ще са на мое разпореждане, но само за кратък период от време; после ще ги пусна на свобода. Тяхната лоялност всъщност е тъй силна, че сигурно ще продължат да ми носят куп пари, без дори да си мръдна пръста. Поне с Алън съм сигурен, че ще стане така; лоялността му е несъмнена — плод на отколешно приятелство. А съдружникът му Брайън държи само четирийсет и девет процента в „Монро Паркър“ — предварително условие, което поставих, когато им осигурих първоначалното финансиране. Така че там Алън командва положението. А в „Билтмор“ ключовият процент се държи от Елиът, който макар да не ми е толкова верен, колкото Алън, си остава достатъчно лоялен.

Да не говорим, че „Стратън“ всъщност представлява само един аспект от множеството ми финансови владения. Към него следва да добавим „Стив Мадън Шуз“; „Роланд Франкс“ и „Сорел“; както и десетина други компании, в които притежавам дялове и на които предстои да направят първично публично предлагане. Е, от друга страна, положението в „Долар Тайм“ продължава да е катастрофално, но най-лошото мина.

И след като стигнах до необходимите ми решения, казах на Джордж:

— Що не слезеш от магистралата и не хванеш някоя местна улица. Трябва да се добера до офиса.