Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
В този момент се намеси и Кени:
— Чу ли, Джордан? Нали ти казах! Виктор има глава на място! Напълно е в час с програмата ни. — И пак се пресегна да потупа Китаеца по огромния му гръб.
След което Виктор каза:
— Освен това държа да знаеш, че ти се кълна в стопроцентова вярност. Само ми кажи кои акции очакваш да купя, и ще се спукам от купуване. А ще ти ги продам обратно, само когато ти поискаш.
— Именно затова давам съгласието си, Виктор — усмихнах му се, — понеже ти вярвам и знам, че ще постъпиш както трябва. А и защото знам, че си адски умен, което е гаранция, че ще успееш. — А и думите пари не струват, рекох си наум. И самите уверения на Виктор в добра воля не чинеха и пет пари, за което бях готов да се обзаложа на каквото поискате. Китаецът не беше способен на вярност към когото или каквото и да било, а най-вече — към себе си, и беше готов и себе си да преебе, но да подхрани своето изчанчено его.
Както се бяхме договорили с Дани, той се появи на петнайсетата минута след нашето пристигане — по моя преценка достатъчно време Кени да изживее своя звезден миг, без Дани да е там да му го развали. Понеже Кени ненавиждаше Дани за това, че го беше изместил от мястото му на пръв мой съратник. Кофти ми беше да прескоча Кени, но нямаше как да не го направя. А пък сега ми ставаше гадно и от това, че и той щеше да пострада покрай Виктор, още повече понеже бях убеден, че Кени вярва на всяка една дума, която ми казва — и за това, че Виктор щял да ми бъде верен, и всички останали щуротии. Слабото място на Кени обаче беше там, че той продължаваше да гледа на Виктор с очите на тийнейджър. Все още го обожаваше в качеството му на преуспял дилър на кокаин, докато той всъщност си беше успешен дилър на марихуана, което е цяло стъпало по-надолу по хранителната верига на търговците на дрога.
Та аз бях вече говорил с Дани, веднага щом се върнах в „Стратън“ след посещението ми при Айк; обясних му най-подробно плана си, като за много малко неща си премълчах. Когато свърших, той реагира точно според очакванията ми.
— За мен — рече — ти си оставаш собственикът на „Стратън“, комуто принадлежат шейсет цента от всеки долар. При това, без значение дали ще си в някакъв офис надолу по улицата, или ще правиш околосветско пътешествие с яхтата си.
Сега, час по-късно, той пристигна в „Тенджин“ и моментално си наля голяма чаша саке. После допълни и нашите чаши и вдигна своята, сякаш се канеше да произнесе тост. И каза:
— Нека винаги сме верни един на друг и нека довечера „сини чипчета“ да ни шибат отборно!
— Тъй, тъй! — възкликнах и четиримата се чукнахме с белите си порцеланови чаши. После изпихме топлата огнена течност на екс.
— Вижте какво — рекох на Кени и Виктор, — още не съм казал на Дани за идеята ни за „Дюк“ — което си беше чиста лъжа, — така че нека да му разправя накратко, та да знае за какво става дума, окей?
Виктор и Кени кимнаха и аз забих в подробностите. Когато стана дума за седалището на „Дюк“, обърнах се към Виктор и му рекох:
— Имаш два варианта: първият е да отидеш в щата Ню Джърси, на отсрещния край на моста „Джордж Вашингтон“, и там да отвориш фирмата. Най-добре ще е или във Форт Лий, или в Хакенсак. И на двете места няма да имаш проблем да си намериш персонал. На разположение ще са ти младите хора от цялата северна част на щата, както и някои, които живеят в Манхатън, но им е писнало да работят там. Вторият ти вариант е да я откриеш в самия Манхатън, но това е нож с две остриета. От една страна, там има цял милион млади хора, така че кадри няма да ти липсват, но от друга страна, на такова място трудно се изгражда лоялност. Един от ключовете към успеха на „Стратън“ е, че сме единствената по рода си фирма в града. Да вземем дори този ресторант, в който сме. — И посочих с глава останалите маси. — Какво виждате наоколо? Само стратънци. Така че, Виктор, в случая можем да говорим за едно затворено общество — въздържах се да го нарека „култ“, което щеше да е поточно, — до което не стигат никакви алтернативни мнения. А ако отвориш офисите си в Манхатън, хората ти ще обядват с брокери от хиляда други фирми. Това в момента може да ти изглежда маловажно, но повярвай ми, в бъдеще ще придобие огромно значение, особено ако пресата започне да те плюе или акциите ти рухнат. Тогава ще се благославяш, че си на място, където никой не шепне кофти неща в ушите на брокерите ти. Така че имай всичко това предвид, макар че крайното решение оставям изцяло на теб.
Главата на панда кимна бавно, умислено, сякаш Виктор преценяваше аргументите „за“ и „против“. Аз лично насмалко не си паднах от смях, понеже шансовете Виктор да се навие на Ню Джърси бяха под нулата — гигантското му его никога нямаше да го допусне. Щатът ни най-малко не тънеше в богатство и успех, а и не беше никак подходящ за човек-играч. Напротив, Виктор щеше да търси начин да се установи в самото сърце на Уолстрийт, колкото и безсмислено да беше едно подобно действие. Което ни най-малко не ме бъркаше. Даже щеше да ме улесни в намеренията ми да го съсипя, когато му дойде времето.