Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Приемаме, че ще успееш да убедиш Кени, след това и двамата продавате дяловете си на Дани и подписвате съдебни решения, с които ви се забранява окончателно да се занимавате с брокерска дейност. Парите за глобите ви ще дойдат директно от фирмата и няма изобщо да ви се наложи да се бръкнете в джоба. Ще поискат във фирмата да дойде външен одитор да прегледа състоянието й и да направи препоръки. Но това не е никакъв проблем, мога се справя и сам с помощта на твоя отдел „Нормативно съответствие“. И това е всичко, приятелю. Просто и ясно.
След което Айк добави:
— Мисля обаче, че гласуваш прекалено голямо доверие на Дани. Той наистина е далеч по-умен от Кени, но половината време е надрусан. Знам, че и ти обичаш да купонясваш, но в работно време винаги си във форма. Пък дали за добро, или за лошо, на света има само един Джордан Белфърт. И това е известно и на Комисията — най-вече на Марти Капърбърг, който в момента ръководи нюйоркската й служба. И точно затова иска да те премахне. Може да ненавижда всичко онова, което олицетворяваш, но това не му пречи да уважава онова, което си постигнал. Слушай да ти разкажа една смешна история. Преди два-три месеца отивам на една конференция на хора от СЕК във Флорида и слушам как Ричард Уокър — човекът номер две в Комисията във Вашингтон в момента — разправя, че за да се справят с някой от рода на Джордан Белфърт, им трябвали съвсем нови закони за ценни книжа. Публиката доста се посмя, а той изобщо не го каза в някакъв обиден смисъл, нали ме разбираш?
— Да, бе, Айк — забелих очи, — направо се гордея с това, честна дума! Що не вземеш да се обадиш на майка ми и да й кажеш какво е рекъл Ричард Уокър? Сигурен съм, че ще изпадне във възторг, като научи какъв респект внушава синът й на полицая номер едно по ценните книжа в държавата. Колкото и да не ти се вярва, Айк, едно време, не много отдавна, и аз бях добро еврейско момченце от добро еврейско семейство. Най-сериозно ти говоря — аз бях детето, което почистваше снега пред къщите на хората, за да изкара някой долар. Трудно ми е да си представя, че само допреди по-малко от пет години можех да вляза в някой ресторант, без хората да ме оглеждат любопитно. — И заклатих невярващо глава: — Исусе Христе! Кажи ми как цялата тая шибана работа стана тъй неуправляема? Нима това имах предвид, когато създадох „Стратън“! Кълна се в Бога, Айк!
— И с тези думи станах от стола и се втренчих през стъклената стена в Емпайър Стейт Билдинг. Та толкова ли отдавна беше денят, в който пристигнах като стажант-брокер на Уолстрийт? Бях дошъл с експресен автобус — експресен автобус! — и в джоба ми бяха останали само седем долара. Седем шибани долара! И още помнех как гледах всичките онези хора и се чудех дали и на тях им е така крив светът, защото им се е наложило да дойдат с автобус в Ню Йорк да изкарват прехраната си. И си спомних как ми домъчня за по-възрастните — че им се налага да седят на онези твърди пластмасови седалки и да дишат пушека от дизеловия двигател. Спомних си, че се заклех в никакъв случай да не свършвам като тях, а да намеря начин да забогатея, та да мога сам да определям условията, при които живея.
Спомних си как слязох от автобуса и зяпнах всичките му там небостъргачи и изпитах ужас от самата мощ на града, макар да бях израснал само на няколко километра от Манхатън.
Извърнах се към Айк и с пълен с носталгия глас му рекох:
— Знаеш ли, Айк, никога не съм искал нещата да свършат по този начин. Честна дума ти давам: основах „Стратън“ с най-добри намерения. Знам, че това вече е без всякакво значение, но все пак… преди пет години си беше точно така. — Пак поклатих глава и казах: — Май пътят до ада наистина е постлан с добри намерения, както разправят. Ще ти кажа нещо смешно обаче: помниш ли първата ми жена Дениз?
Айк кимна:
— И тя, като Надин, беше мила и красива дама.
— Да. Беше мила и красива и все още е. В началото, когато почнах да създавам „Стратън“, тя си имаше един лаф: „Джордан, не можеш ли да си намериш нормална работа, за която да ти плащат един милион долара годишно?“ Навремето ме разсмиваше, но сега почвам да разбирам какво е имала предвид. „Стратън“ е като някакъв култ, Айк; там е истинската власт. Всички ония младежи разчитат и за най-малкото нещо на мен. И точно това влудяваше Дениз. Че едва ли не ме превръщаха в свое божество и в нещо, което аз не съм. Сега го осъзнавам, но тогава никак не ми беше ясно. Властта ме опияняваше. Нямах сили да се откажа от нея. Както и да е, открай време съм се зарекъл, че ако настъпи такъв момент, ще се самонанижа на меча си и ще се пожертвам в името на войската си. — Свих рамене и пуснах неуверена усмивка. — Разбира се, винаги съм си давал и сметката, че в тая идея има нещо прекалено романтично, но това не променя факта, че винаги така съм си представял нещата. Така че, ако сега хвърля кърпата, взема си парите и побягна, това значи да ги прецакам всичките до един, да оставя брокерите си безпомощни. Защото онова, което говориш — да се съглася на доживотна забрана и да се отдалеча по посока на залеза с жена си и детето си, — много лесно ще го направя. Бог знае, че имам достатъчно пари десет живота да изкарам. Но ще прееба всички ония млади хора. А съм се заклел пред всеки един от тях, че ще се боря до последен дъх. Та как си представяш, че сега ще подвия опашка и ще изчезна от града, само защото Комисията ми е предложила изход? Аз съм капитанът на кораба, Айк, а капитанът последен го напуска, нали така?